Зара разтвори крака. Джамал премести тежестта си между белите й бедра и раздели нежните гънки на женския й проход. Постави вътре сребърните топчици една по една и събра краката й. Залюля я леко насам-натам, наведе се и заоблизва острите връхчета на гърдите й, докато не ги превърна в твърди малки розови пъпки.
Неописуемо, раздиращо удоволствие се втурна из тялото й, започвайки от пръстите на краката, за да мине като стихия през всяко нервно окончание. Тя цялата се разтрепери. Кожата й лъщеше от непоносимата горещина. Стоновете й се сляха в едно дълго ридание, конвулсии разтърсиха тялото й. Когато вече нямаше какво да даде, Джамал внимателно извади сребърните топчици и я притегли върху себе си. Тя го възседна и го пое в себе си.
Препусна като в несвяст, миниатюрни експлозии не преставаха да избухват в нея Тогава Джамал издаде дрезгав стон и се вцепени, изпълвайки я с горещото си семе. Зара се поддаде на изтощението, отпусна се върху него и заспа. Джамал галеше гърба и седалището й, шепнейки нежни думи, които тя не можеше да чуе, и благодареше на Аллаха, че му е изпратил такава жена като Зара.
Зара поспа само няколко часа, преди Джамал да я събуди.
— Събуди се, любов моя. Достатъчно тъмно е и можем да минем безопасно през стария град.
Зара се размърда, отвори очи и се усмихна.
— Харесва ми да се събуждам в ръцете ти.
Той се усмихна в отговор.
— Ще го запомня. Искаш ли да хапнеш нещо?
Тя поклати глава, спомняйки си за мазната храна, която им бяха поднесли.
— Не мога да хапна нищо. Ще бъда готова след малко. И аз като тебе нямам търпение да стигнем на кораба ти. Ще ни чакат ли?
— Надявам се. Пратих човек при капитан Брахим преди известно време с молба да снабди кораба с храна и други припаси, да събере екипажа и да ме чака. Той сигурно се чуди защо закъснявам.
Облякоха се бързо под светлината на лампата, която бяха оставили да свети. Чуваха се разни шумове и Зара разбра, че по това време на нощта Домът на много наслади ще бъде пълен с клиенти. Преди да напуснат стаята, Джамал остави на масичката още две златни монети за Зинобия.
— Тази стая е в дъното на дома — каза той, когато отвори вратата и огледа пустия коридор. — Има задна врата, която води към малка пресечка. Използвал съм я един-два пъти, познавам пътя. Върви след мене.
Зара помисли, че Джамал знае твърде много за този дом на удоволствията, но не се съсредоточи върху тази тема. Когато завиха зад ъгъла, имаха лошия късмет да срещнат в коридора един мъж и една жена. Когато се разминаваха, Зара придърпа воала пред лицето си, а Джамал отвърна глава. За техен късмет двойката почти не им обърна внимание, заета със собствените си сластолюбиви намерения. Зара си отдъхна облекчено, когато стигнаха пресечката без повече препятствия.
Вървяха в сенките на тесните, пусти улички. Сергиите бяха затворени, така че успяха да се придвижат бързо през стария град. Щом забележеха войник, завиваха зад ъгъла, за да не ги види. Макар че многото завои удължаваха пътя им до пристанището, изглеждаше им разумно да избягват войниците. Накрая стигнаха до пристанището, където ги чакаше неприятна изненада.
— Сниши се! — изсъска Джамал, дръпвайки Зара надолу зад едни бъчви със сушена риба. — Пристанището гъмжи от войници на султана.
Благодарна на тъмните си дрехи, Зара се сви до Джамал, питайки се какво ще правят сега. Изведнъж двама войници тръгнаха към тях и Джамал сложи пръст на устата си, показвайки й, че трябва да пази тишина.
Войниците стигнаха на няколко крачки от мястото, където Зара и Джамал бяха клекнали зад бъчвите. Следващият шум, който чуха, беше от струя урина, докато мъжете се облекчаваха на стената.
— От цял час се стискам — каза първият мъж с въздишка на облекчение.
— По-скоро ми се иска да съм в леглото с някоя курва, а не да стоя тук да пазя — изръмжа вторият.
— И аз, но ако не хванем шейх Джамал, султанът ще ни вземе главите. Добре, че стражът се освободил от въжетата и съобщил на Исмаил, че Джамал е избягал. Иначе щяхме да пристигнем много късно, за да предотвратим бягството му от Мароко. Отваряй си очите, Мохут, Исмаил иска главата на шейх Джамал на всяка цена.
— Да, трябва добре да наблюдаваме „Корсар“. Рано или късно шейхът ще се опита да се качи на борда.
Двамата се отдалечиха, оплаквайки се, че не са си доспали и че нощта е ужасно студена.
— Какво ще правим? — прошепна Зара, когато войниците се изгубиха.
— Можеш ли да плуваш? — запита Джамал.
— Не, не съм имала възможност да се науча. Сега за първи път се доближавам толкова до морето.
— Тогава ще те нося на гръб. „Корсар“ е закотвен много наблизо. Познах очертанията му. Разстоянието не е голямо. Трябва да се пъхнем във водата по-далече от това място, където войниците не са толкова много. Ще плуваме по-дълго, но ще е по-безопасно. Когато стигнем кораба, ще се покатерим по котвената верига. Вярваш ли ми, че ще те заведа в безопасност до кораба?