Преводът принадлежи на booksworldb
Резюме
Шейн Ремингтън има всичко. Той има страхотно семейство. Той е изградил ранчото си
за гости в страхотен бизнес. Той е добре изглеждащ мъж и го знае. Всички го обичат.
Той може да няма жена, но това е добре, може да има всяка жена, която поиска – и
обикновено го прави. Има една жена, която изглежда непроницаема за неговия чар и по
някаква причина това го притеснява.
Касиди Лейн също има всичко. Тя е талантлив художник, постигнала го е и в търговски
план. Тя е успешна в работата си и в живота си. Каквото иска, тя го прави. Тя се
премести в Монтана за ново приключение и й се получава перфектно. Единственото
нещо, което тя не иска – или има нужда – е мъж.
Шейн Ремингтън може да е досадно привлекателен, но Касиди знае, че той не може да
се справи с нея. Момчетата като него искат малка, сладка жена, която да нахрани егото
му, а не силна жена като нея, която да го предизвиква.
Няма отричане на привличането помежду им, но дали ще е достатъчно да съберем
жена, която не иска никого и мъж, който иска всички?
Глава 1
Касиди се изправи и протегна.
— Умирам от глад. – каза тя с усмивка на Джина. — Искаш ли да поддържаш крепостта
тук, докато изтичам до кафенето, да ни взема някакъв обяд?
— Разбира се. Добре е да излезеш на чист въздух, дори ако е само на разходка надолу
по-улицата.
Касиди се намръщи.
— Не започвай отново, госпожице Авантюрист на открито. Лесно е да отидеш да се
скиташ в планината с твоята камера и да го наречеш работа. Аз трябва да седя тук на
задника си. И когато не рисувам, работя по нашите връзки, за да разберат за тази наша
нова линия, или да управлявам галерията.
— Просто казвам, че е добре да излизаш повече.
Касиди сви рамене.
— Ще ти дам това. Когато имам време. За сега ще отида да ни взема сандвичи.
Касиди се усмихна на усещането на слънцето по гърба си, докато вървеше по улицата.
Джина беше права. Трябваше да излиза повече на чист въздух. Беше толкова заета да
работи по новата им линия и да създава маркетингови канали за нея, тя прекарваше
цялото си време вътре.
Никога не е отделяла време да излезе и да оцени планините и цялата природна красота, която я заобикаля. Дори като се разхождаше по средата на града така, тя виждаше
снежните върхове на планините извисяващи се над сградите на север. Може би този
уикенд, помисли си тя, докато си проправяше път към кафенето.
Тя поне трябваше да се разхожда в парка.
Йелоустоун беше красив през това време на годината и да се надява, че ще отиде
достатъчно рано и мястото все още няма да е напълно залято с туристи. Тя беше
застанала пред витрината в задната част на кафенето.
Днес почувства, че денят е добър за десерт. Тя погледна тортите, усмивка се появи на
лицето й, когато забеляза шоколадовия мус. Това би й се отразило добре. Когато тя
посегна към нея, на рамото й се отпусна голяма ръка.
— Имаш копнеж за нещо сладко, нали?
Шейн Ремингтън! Тя би познала този секси глас навсякъде, не че й трябваше да го чува.
Знаеше, че това е той от допира на ръката му върху рамото й. Този проклет мъж имаше
същия ефект върху нея всеки път, когато се приближи до нея. Той изпращаше трепет
през нея, оставяйки я развълнувана.
Тя обаче не можеше да му го каже.
— Не знам за теб но аз със сигурност ще го направя – отговори му тя без да си направи
труда да се обърне.
Неговият смях изпрати тръпки по гръбнака й.
— Е, скъпа, знаеш че със сигурност ще го направя. Правя го от първия миг, в който те
погледнах.
Тя се завъртя, за да се изправи срещу него – грешка, нелепа грешка, тя го осъзна
веднага щом го направи. Той я беше притиснал в ъгъла към витрината, а огромното му
тяло блокиране погледа й към останалата част от кафенето. Все пак нямаше значение
какво и кой стои зад него.
Неговото присъствие и суровата енергия която излъчваше, я обгърнаха. Те можеха да
бъдат единствените двама души в целия щат Монтана. Той изпълни всички нейни
сетива, като я накара да забрави всичко освен него. Голям, разкошен, секси – вбесяващо
кокетен.
Тя му показа муса.
— Ето. Това трябва да се погрижи за това.
Той й се ухили. По-дяволите, той е толкова дразнещо хубав! Лешниковите му очи
забавно блестяха, докато вземаше десерта, уверявайки се, че е притиснал пръстите си
върху нейните. Тя нямаше да му предостави удоволствието да отблъсне ръката му.
Вместо това тя хладнокръвно срещна погледа му.
Той й намигна.