Шейн поклати глава.
— Кой е това? Една от малките дами в града?
Картър поклати глава.
— Никой друг освен красивата Касиди Лейн.
Сърцето на Шейн падна в стомаха му. Картър и Касиди? Не! Това не може да е
правилно. Няма да стане. Това не може да се случи. За първи път той нямаше думи.
Просто гледаше брат си. Ако Картър я харесваше... По дяволите, Картър не беше
проявявал интерес към жена повече от десет години! Защо, по дяволите, трябваше да
започне с Касиди? С единствената жена, която самият Шейн... Какво? Че той какво?
Той поклати глава за да я проясни.
Картър му се усмихна.
— Казвам само, че Касиди е жена, с която си струва да прекараш време. - Той погледна
назад към двете момичета. — Това може да е твоята идея за забавление, но със
сигурност, като ада не е моята. Оценявам външния вид, но някой като Касиди има ум, сърце и дух, към което да погледнеш нагоре.
Исусе! Чувайки Картър да говори така разтърси Шейн до основи. Той му казваше
онова, което Шейн вече знаеше, но все още не се беше сблъскал с това. По-лошото
обаче беше това сякаш Картър не само го беше разбрал по-рано от него, но е решил да
действа. Какво по дяволите?
— Добре ли си?
Шейн кимна.
— Да. Съжалявам. Само се бъзиках с теб. Мислех, че е време да се позабавляваш.
Звучиш сякаш имаш по сериозни неща в ума си. - Той сви рамене. — Знаеш, че не мога
да ти помогна. Не правя сериозни неща. Може би трябва да поговориш с Мейсън.
Картър се засмя.
— Не е нужно да говоря с никого. Може би ти трябва да поговориш с Мейсън.
— Не мисля, че той може да ми помогне.
Шейн не искаше да говори с никого в момента. Това, което той искаше, беше да
оседлае Бисквитка и да поязди на лунна светлина. Прекарвайки известно време в
подножието и да се опита да проясни главата си. Всичко което някога е правил с
Касиди, е да флиртува и да се проваля зрелищно! Между тях нямаше нищо и тя ясно
му даде да се разбере, че що се отнася до нея, никога няма да я има. И все пак се
чувстваше така, сякаш е бил ритан в червата. Брат му се приближаваше до момичето
му. Само че тя не беше неговото момиче, никога не е била.
— Добре ли си? - попита го Картър отново.
Шейн срещна погледа му. Може би трябва да му каже. По дяволите не! Премахна тази
мисъл веднага след като се появи в главата му. Можеше да има всяка жена, която
поиска, толкова жени колкото поискаше. Той просто ще трябва да живее с откритието, че Касиди е жената, която иска повече от всяка друга. Ако някой заслужава да бъде
щастлив, това е Картър и ако смяташе, че Касиди може да го направи щастлив, така да
бъде. Шейн не искаше да прецака неговия шанс.
Глава 3
На следващата сутрин Шейн затвори вратата на кабинета си и сложи шапката на
главата си. Всички гости бяха навън в ежедневните си дейности. Повечето бяха на
пикник до езерото Дейли, няколко бяха отишли с микробуса до парка, а останалите се
мотаеха релаксиращо около ранчото. Той отново беше тръгнал за града. Отиваше
защото трябваше да отиде до пощата. Това беше всичко. Щеше да спре в галерията
Лунен Камък, докато беше там.
Но това беше само за да спази дадената си дума към Джина и Касиди. Той им обеща
преди известно време, че ще ги свърже с някои от бившите си гости. Той наистина
искаше да направи всичко възможно, за да им помогне да продадат новата си линия.
Надяваше се, че може да им осигури постоянен поток от клиенти. Ако случайно
откриеше нещо за това как Касиди се чувства към Картър, докато беше там, тогава
добре, би било просто съвпадение, нали?
Той мислеше за това през целия път до долината. Той не бива да се приближава до нея, ако Картър проявява интерес към нея. Но трябваше да разбере дали е взаимно. Това би
му помогнало да направи правилния избор - да се отдръпне. Трябваше да стои
настрана, но беше обещал да им помогне с маркетинга. Трябваше да стои настрана, но
искаше да я види. Трябваше да провери дали ефектът, който тя винаги имаше върху
него, ще бъде все още толкова силен.
Дали привличането му към нея ще изсъхне и умре, след като тръпката от гонитбата
бъде премахната от уравнението? Как можеше все още да е развълнуван, да преследва
жена, от която се интересува брат му? Той свали шапката си и я хвърли на
пътническата седалка до него. Какво по дяволите правеше? Просто трябва да обърне и
да се върне в ранчото, да премахне Касиди от главата си и да се утеши с Лена. Той
натисна педала на газта завивайки на север към града.
* * *