За половин час събра всички резерви и прати патрулни коли по главните шосета на север, юг, изток и запад. Магистралната полиция щеше да проверява всички коли. Търсеха красива брюнетка с бяла копринена рокля. Малко след три часа Ед се обади от колата си в ранчото.
— Става нещо много странно, шерифе. Имаме близо двайсет показания от свидетели. Ездачът бил пуснат, защото всички смятали, че е от трупата, която щяла да представя родео от Дивия запад. Носел дрехи от еленова кожа, имал плитка с орлово перо. И лък.
— Лък ли? Какъв лък? За цигулка ли?
— Не такъв лък, шерифе. Истински лък и стрели. Нататък става още по-странно.
— Не мога да си представя как. Нищо, продължавай.
— Всички свидетели твърдят, че препуснал към олтара, навел се да вдигне младоженката и тя също протегнала ръце към него. Казват, че сякаш го познавала и го прегърнала, докато прескачали оградата. Иначе щяла да падне и сега щеше да е тук.
Огромна тежест се вдигна от плещите на шерифа. С малко късмет нямаше да има отвличане, а приставане. Той се ухили.
— Сигурни ли са тия твои свидетели, Ед? Дали не я е ударил и зашеметил?
— Явно не. Обаче всял пълен хаос и нанесъл много щети. Венчавката е провалена, бюфетът е разбит, младоженецът е бесен, а булката я няма.
Шерифът се ухили още по-широко и каза:
— Ужасно. Известно ли ни е кой е извършителят?
— Може би. Бащата на младоженката каза, че дъщеря му изпитвала известно влечение към един от ония млади актьори, дето цяло лято бяха във Форт Херитидж. Нали се сещаш?
Люис знаеше всичко за форта. Дъщеря му беше завела внуците му там и страшно им бе харесало.
— Както и да е, заради това тя развалила годежа си с Кевин Брадок. Родителите й я убедили, че се е побъркала, и възстановили годежа. Младежът се казвал Бен Крейг.
Докато заместник-шерифът се върне към своите свидетели и шериф Люис се свърже с Форт Херитидж, се обади професор Ингълс.
— Може да няма нищо — започна той, — но един от младите ми служители напусна и избяга. През нощта.
— Откраднал ли е нещо, професоре?
— А, не, той си има кон и дрехи. Но има и пушка. Аз я бях конфискувал, но той е разбил оръжейната и си я е взел.
— Има ли разрешително за нея?
— Мисля, че никога не е чувал тази дума. Той е добър младеж, но е малко див. Роден е и е израснал в планината Прайър. Изглежда, че родителите му са били планинци. Никога не е ходил на училище.
— Вижте, професоре, случаят може да се окаже сериозен. Възможно ли е този младеж да е опасен?
— О, надявам се, че не.
— Какво друго носи?
— Ами, ловджийски нож. Липсва една брадва. Има и шайенски лък и четири стрели с кремъчни върхове.
— Ваши антики ли е откраднал?
— Не, сам ги е направил.
Шерифът бавно преброи до пет.
— Случайно да се казва Бен Крейг?
— Да. Откъде знаете?
— Просто ми отговаряйте, професоре. Знаете ли дали е имал връзка с една хубава млада учителка от Билингс?
Чу професора да се съветва с някой на име Чарли.
— Изглежда, че е дълбоко влюбен в това момиче. Мисли си, че тя го приема, но ми казаха, че му писала, че къса с него. Приел го тежко. Дори попитал къде и кога ще е сватбата. Надявам се да не е направил някоя глупост.
— Не точно. Просто я откраднал от олтара.
— О, Господи!
— Вижте, може ли да се прехвърли от коня в кола?
— Божичко, не! Той не може да шофира. Никога не се е качвал в автомобил. Ще остане с любимия си кон и ще лагерува в пустошта.
— Накъде ще се насочи?
— Почти със сигурност на юг към Прайър. През целия си живот е ловувал там.
— Благодаря ви, професоре, много ми помогнахте.
Шерифът се обади на патрулните коли по пътищата, после се свърза с хеликоптерния пилот на окръг Карбън и го помоли да обиколи района. След това зачака неизбежния телефонен разговор с Големия Бил Брадок.
Шериф Пол Люис беше добър полицай, невъзмутим, твърд, но учтив. Предпочиташе да помага на хората, вместо да ги закопчава, но законът си бе закон и той не се колебаеше да го налага.
Дядо му беше служил в кавалерията и бе загинал в равнините, оставяйки вдовица и невръстен син във Форт Линкълн. Вдовицата се беше омъжила за друг войник, когото бяха пратили на запад в Монтана. Баща му бе израснал в щата и се беше женил два пъти. От първия брак през 1900 година му се бяха родили две дъщери, а от втория на преклонна възраст през 1920-а му се бе родил син.
Шериф Люис беше на петдесет и осем и щеше да се пенсионира след две години. После знаеше няколко езера в Монтана и Уайоминг, където пъстървата щеше да се възползва от неговото внимание.