Аз често наблюдавах как мъжките дават на малките уроци по плуване. Това беше ужасна гледка, затова ми стана мъчно за Осуалд. Мъжкият застана при самия прибой и започна да тръска Осуалд насам-натам, докато започнах да си мисля, че положително е счупил врата му, след което го хвърли на десетина метра във вълните. След като постоя доста дълго под водата, Осуалд изскочи на повърхността, зацапа отчаяно с перки, заплюва, закашля и загреба към брега. Мъжкият обаче влезе във водата и преди Осуалд да достигне плитчините, отново го сграбчи за врата. Започна да го държи по пет — десет секунди под водата, след това го отпускаше, Осуалд изскачаше като коркова тапа нагоре и поемаше задъхан въздух с широко отворена уста. След три-четири такива потапяния, уплашен и уморен, Осуалд отвори уста, издаде пронизителен вик и направи опит да нападне огромния мъжки. Все едно, че китайски мопс се нахвърли върху слон. Мъжкият чисто и просто повдигна Осуалд във въздуха, раздруса го здравата, хвърли го в морето и повтори цялата процедура от началото. В края на краищата, когато стана съвсем очевидно, че Осуалд е уморен и не може повече да плува, мъжкият го измъкна на плиткото и му даде възможност малко да си отпочине, като продължаваше да го пази, за да не избяга. Когато си отдъхна, отново хвана Осуалд, хвърли го в морето и целият урок отново се повтори. Това продължи половин час и не се знае кога щеше да завърши, ако не се бе появил друг мъжки и не бе започнал кавга с инструктора на Осуалд. Докато двамата се биеха в плитчините, Осуалд успя да офейка по брега колкото му държаха перките — мокър, изпоцапан и напълно наказан.
Както вече казах, тези уроци по плуване можеха да се видят твърде често и беше много мъчително да се наблюдават не само защото съжалявах за изпитвания от малките ужас, но и защото вярвах, че мъжките можеха да се увлекат повече и да удавят някое от тях. Малките, изглежда, имаха здрави тела и духове и понасяха тези дивашки уроци без особени затруднения.
Възрастните прекарваха деветдесет и девет процента от времето си в спане, като само от време навреме младите мъжки и женски си позволяваха да влязат във водата. Затова пък вечер цялата колония се отправяше до един на плуване. Колкото повече слънцето се спускаше към хоризонта, толкова повече колонията биваше обхващана от някакво безпокойство, докато женските тръгваха изгърбени към водата и водният балет започваше. Първоначално в плитчините навлизаха две-три женски и започваха бавно и методично да плуват насам-натам. Мъжкият ги съзерцаваше надменно известно време, после повдигаше огромното си туловище навлизаше в прибоя с рамене напред, също както боксьорите от тежка категория се качват на ринга. Тук той се спираше и оглеждаше гъвкавите снаги на своите жени, а морската пяна се събираше като бяла елизъбетска яка около тлъстия му врат. Неговите жени правеха отчаяни опити да го въвлекат в своята игра, те се премятаха и извиваха във водата пред него и кожухчетата им проблясваха потъмнели от морската вода. Мъжкият неочаквано се потопяваше и представителното му тяло изчезваше под водата с потресаваща бързина и грациозност. Муцуната му с чип нос се появяваше между телата на женските и тогава цялата картина се променяше. Ако преди това движенията на женските бяха бавни и те извиваха спокойно тела на повърхността и под водата, сега темпът на тяхната игра се засилваше, те обкръжаваха тясно мъжкия и той се превръщаше в център на забавленията им. Движенията им ставаха плавни, като че се изливаше масло, те се огъваха над и под него и той заприличваше на масивно майско дърво с тънки, и бързо подвижни ленти от тела на женски южни тюлени, които плуваха и се развяваха около него. Той седеше така със самодоволен вид, извадил над водата масивната си глава и врат, а жените му кръжаха като водовъртеж около него, извиваха се и се хлъзгаха все по-бързо и по-бързо, като се стараеха да привлекат вниманието му. Ненадейно мъжкият се поддаваше на общото настроение, навеждаше глава и захапваше игриво някое от преминаващите край него тела. Това беше сигналът за започване на истинския балет.