Старият мъжки беше великолепно животно с грамадно, наподобяващо бъчва тяло и огромен месест нос като на страстен пияница. Той лежеше върху блестящия чакъл подобно на колосален къс маджун, от време на време въздишаше дълбоко и носът му затреперваше като желе или пък се събуждаше за малко, за да нахвърля с едната си перка мокър чакъл върху тялото си. Той се отнасяше необикновено спокойно към нашето натрапничество, тъй като го наближихме на около метър, за да го измерим и снимаме. Той само отвори очи, огледа ни със сънен поглед и отново потъна в сън.
Всичко това беше необикновено вълнуващо преживяване. У някои хора може да съществува пламенното желание да зърнат наклонената кула в Пиза, да посетят Венеция или да видят Акропола, преди да умрат. Моето пламенно желание беше да видя жив морски слон в неговата естествена среда и ето сега лежах върху чакъла и дъвчех сандвич само на около метър и половина от него. Той приличаше на баражен балон, напълнен по грешка с тесто. Със сандвич в едната ръка и секундомер в другата, аз следях дишането му, едно от многото удивителни неща у морския слон. Тези животни правят за пет минути около тридесет равномерни вдишвания и издишвания, след което престават да дишат за пет до осем минути. Когато са в морето, това вероятно им е от голяма полза, защото излизат на повърхността, после се потапят и остават дълго под водата, без да е необходимо да излизат и да вдишват отново въздух в дробовете си. Толкова се бях увлякъл, че стоейки редом до това гигантско и фантастично животно, започнах да чета на останалите лекция за морските слонове.
— Те спят необикновено дълбоко. Знаете ли, че някакъв естествоизпитател се качил върху един морски слон и легнал отгоре му, без да го събуди.
Джеки обгърна с поглед колосалното животно пред мен.
— Той може да се е качил върху него, но не и аз — каза тя.
— Женските очевидно достигат полова зрелост едва на двегодишна възраст. Те имат закъсняла имплантация… когато се съешават, задържат спермата в телата си за различни периоди, преди да й дадат възможност да се развие. Ето тези малки са от тазгодишното котило. Това означава, че не са още в състояние да се размножават…
— Котилото от тази година ли? — прекъсна ме учудено Джеки. — Мислех, че са поне на една година.
— Не, аз не бих им дал повече от четири, пет месеца.
— Колко ли са едри тогава при раждане?
— Мисля на половината, колкото са сега.
— Господи! — възкликна съчувствено Джеки. — Представи си само да родиш такова чудо!
— Ето — казах аз, — това показва само, че има и такива, които са по-зле от теб.
Като че в потвърждение на моите думи морският слон въздъхна дълбоко и сърцераздирателно.
— Знаете ли, че червата на един възрастен морски слон могат да достигнат около двеста метра дължина? — попитах аз.
— Не зная — отвърна Джеки — и мисля, че всички ще изядем с по-голям апетит сандвичите си, ако се въздържиш от разкриване тайните на вътрешната анатомия на животните.
— Смятах, че ви интересува.
— Интересно ми е — отвърна Джеки, — но не когато ям. Предпочитам да получавам подобна информация в друго време.
Когато човек привикне с невероятните размери на южните морски слонове, веднага започва да обръща внимание и на други особености. Първото нещо, разбира се, са смешните му задни части. Южният тюлен (всъщност морският лъв) има добре развити задни крайници, така че, когато ходи, той се изправя на четири крака и се движи като куче или котка. Морският слон обаче е същински тюлен, задните му крайници са малки и съвсем безполезни и завършват със смешни перки, наподобяващи празни ръкавици. Морските слонове се придвижват като огъват вълнообразно масивния си гръб и си служат само с предните перки. Този начин на движение е бавен и тромав и на човек просто му става болно да гледа.
Цветът на животните от стадото беше различен. Кожата на стария мъжки имаше красив тъмносив цвят, изпъстрен тук-там със зелено. Младите и женската бяха много по-светлосиви. Малките не бяха голи и с плътни кожи като своите родители, а носеха прекрасни кожухчета в сребристобял цвят, гъсти и плътно прилепнали като плюш. По кожата на възрастните имаше много гънки и бръчки, също като че имаха нужда от питателна храна, за да я загладят, затова пък закръглените и блестящи малки изглеждаха като току-що напомпани с велосипедна помпа и при най-малкото невнимание ще полетят във въздуха.