— А мъжете?
— Ами, не съм гледал мъжете, така че не мога да кажа. — Очите му проблеснаха в мрака и си помислих, че навремето г-н Стъндън може да е бил голям покорител на женски сърца, ако освен грозните жени на Проктърови е имало и други, върху които да упражнява чара си. — Когато започнаха да измират, градът загина заедно с тях. Сега преживяваме от онова, което успеем да вземем от излишъците на Рейнджли, а то не е много.
Почаках, докато довърши работата по кожата. Той изключи самобръсначката и почисти мазнината от ръцете си с препарат за миене на съдове.
— Трябва да ви кажа, че Харолд не е много общителен — отбеляза накрая. — Никога не е бил особено дружелюбен, но се върна от Ирак — от първата война, не от тази — направо болен. Най-често стои сам там, в пущинака. От време на време се разминавам с него по пътя и в неделя го виждам в „Дева Мария от езерата“ в Окудсок, но нищо повече. Най-много да ме удостои с едно кимване. Както споменах, той никога не е бил особено любезен, но доскоро поне отговаряше, когато го попиташ за часа, и казваше по няколко думи за времето. Идваше в „Бел Дам“ — произнесе го „Бел Дейм“ — и ако беше в настроение, разговаряхме. В случай че ви интересува, барът също е мой. През ловния сезон изкарвам по някой и друг долар от него. През останалата част от годината просто ми е някаква занимавка вечерно време.
— Говорил ли ви е за службата си в Ирак?
— Общо взето, предпочиташе да пие сам. Купуваше си пиенето от Ню Хампшир или оттатък границата, в Канада, и си го носеше вкъщи, но веднъж седмично излизаше от гората и се отпускаше малко. Тук никак не му харесваше. Казваше, че през повечето време или скучае, или е изплашен до смърт. Но нали знаете… — Замълча, докато подсушаваше ръцете си, но не престана да ме измерва с поглед. — Защо не ми кажете нещо повече, преди да продължа нататък?
— Вие като че ли го пазите.
— Това е малък град, не заслужава да се нарече дори и така. Ако не се пазим един друг, кой ще ни пази?
— И все пак сте достатъчно разтревожен за Харолд, за да говорите с непознат.
— Кой казва, че съм разтревожен?
— Иначе нямаше да говорите с мен, и го виждам в очите ви. Казах ви, нямам намерение да му сторя нищо лошо. Истината е, че работя за бащата на един бивш войник, служил в Ирак през тази война. Синът му се е самоубил, след като се е прибрал у дома. Изглежда, че поведението на момчето се е променило през последните седмици, преди да посегне на себе си, и баща му иска да знае каква е била причината. Мисля, че Харолд е познавал момчето, защото е бил на погребението му. Искам само да му задам няколко въпроса.
Стъндън поклати тъжно глава.
— Трудно се носи подобно бреме. Вие имате ли деца?
Този въпрос винаги ме караше да замълча за момент. Да, имам дъщеря. А някога имах още една.
— Едно — отвърнах. — Момиче.
— Аз имам две момчета, на четиринайсет и седемнайсет. — Трябва да беше забелязал нещо в изражението ми, защото добави: — Ожених се късно. Твърде късно, струва ми се. Бях човек с установени навици и така и не се научих да разбирам жените. Момчетата ми сега живеят с майка си долу, в Скоухегън. Не бих искал да отидат във войската. Ако някой от тях пожелае да се запише, ще му кажа какво мисля по този въпрос, но няма да го спирам. Обаче ако имах син в Ирак или в Афганистан, всеки час щях да се моля да оцелее. Мисля, че това би ми коствало няколко от годините, които са ми останали.
Облегна се на работната маса.
— Както казах, Харолд се промени. Не твърдя, че е само заради войната и заради раняването му. Мисля, че е болен тук, вътре. — Стъндън почука с пръст слепоочието си, в случай че не съм наясно с естеството на Проктъровите проблеми. — Последния път, когато дойде в бара, което беше… о, трябва да е било преди две седмици, изглеждаше различен, сякаш не бе спал добре. Бих казал, че беше изплашен. Не можех да не попитам какво не е наред, беше толкова очевидно, че има нещо.
— Той какво отговори?
— Ами, вече се беше натряскал до козирката, и то още преди да дойде в „Дамата“, обаче ми каза, че го преследвали призраци. — Стъндън остави думата да виси за момент във въздуха в очакване мъртвата плът и старите кожи да я обвият и да й придадат форма. — Каза, че чувал гласове, че те не му давали да спи. Посъветвах го да иде да се прегледа при военен лекар, защото може би страда от онова нещо със стреса. Посттравматично не знам си какво.