— Ернесто мисли, че това нещо може да е бомба — каза Фил.
Говореше за дребния мексиканец, който се бе занимавал с колата, когато беше открито устройството. В момента Ернесто стоеше на известно разстояние от автомивката заедно с повечето други работници, въпреки че засега още никой не се беше обадил в полицията.
— Ти какво мислиш?
Фил повдигна рамене.
— Възможно е.
— Тогава защо стоим тук, заврели носове в него?
— Защото вероятно не е.
— Това „вероятно“ е много успокояващо.
— Защо, мислиш, че е бомба ли?
Погледнах устройството по-внимателно.
— Ако се съди по вида му, изглежда, че се състои главно от електронни компоненти. Не виждам нищо, което да прилича на експлозив.
— Искаш ли да знаеш какво мисля аз? Следят те. Това е бръмбар.
Имаше логика. Възможно бе да са го лепнали на колата ми, докато са ме разпитвали в „Блу Мун“.
— Голямо е — казах. — Не може да се нарече незабележимо.
— Достатъчно незабележимо е, за да не бъде намерено, освен ако някой не започне да го търси. Ако искаш да си сигурен, мога да завъртя един телефон.
— На кого?
— На едно момче, което познавам. То е гений.
— Дискретно ли е?
— Имаш ли портфейл?
— Да.
— Тогава е дискретно.
След двайсет минути млад мъж с яркожълти коси на плашило и проскубана брада, облечен в тениска на „Ръстик Овъртонс“, пристигна на червен състезателен мотоциклет „Ямаха“.
— Седемдесет и седем — каза Фил. Сияеше като горд родител на дипломирането на сина си. — XS650. Цялостен ремонт. Повечето направих сам. Момчето помогна малко, но на мен ми излезе душата заради този мотор.
Името на момчето беше Майк. Той бе педантично учтив и упорито ме наричаше „сър“, което ме караше да се чувствам, сякаш бях представител на асоциацията на пенсионерите.
— Леле, страхотно! — възкликна той, щом зърна съоръжението, поставено на колата ми. Отстрани го внимателно и го сложи на работната маса наблизо. Като използваше само върховете на пръстите, проследи очертанията на всеки един елемент под лентата. След това направи малки разрези с помощта на бръснач, за да погледне какво има отдолу. Когато приключи, кимна одобрително.
— Е? — не се стърпях аз.
— Това е проследяващо устройство. Доста сложно е, макар че може и да не изглежда така с цялата тази лента, омотана около него. Бих казал, че част от това оборудване е военно. Възможно е службите нещо да не ви харесват.
Погледна ме с надежда, но аз не се хванах.
— Така или иначе, онзи, който го е сложил там, явно не е разполагал с много време. Ако бе имал време, щеше да използва нещо по-дребно, което да се скрива по-лесно, да се захранва от акумулатора на колата и да не му трябват собствени батерии. За това са нужни обаче петнайсет-двайсет минути спокойна работа.
Посочи с отвертката издутина в центъра на устройството.
— Това е GPS приемник, също като онези, които се използват в постоянната сателитна навигация. Засича точното местонахождение на колата, така че то може да бъде видяно на компютър. Тук имаме осем дванайсетволтови батерии, които осигуряват захранването и трябва да бъдат сменяни редовно. Следователно, ако това е част от някакво дългосрочно проследяване, може да се очаква, че когато им се отвори възможност, онези ще се върнат, за да го заменят с по-малко, което ще свържат с акумулатора на колата. Но може спокойно да разчитат и на това сладурче, то ще продължава да върши чудесна работа, магнитите няма да влияят на отчитаното местоположение и когато си свърши работата, ще е лесно да бъде махнато.
— Онзи, който го е сложил, ще разбере ли, че е свалено?
— Не мисля. Нарочно не го преместих далеч от колата и не вярвам устройството да е толкова чувствително.
Облегнах се на масата и изругах. Трябваше да съм по-внимателен. Бях държал под око огледалата на колата си, докато отивах при Карън Емъри и при Джими Джуъл, и за всеки случай бях минал по обиколни маршрути със задънени улици и обратни завои, но не бях забелязал нищо, което да показва, че ме следят. Сега разбирах защо. На всичкото отгоре мъжът, който ме беше разпитвал в „Блу Мун“, вече знаеше, че съм ходил да се видя с Карън и Джими, тоест беше наясно, че предупрежденията им да се оттегля не са били чути.
— Искате ли да го върна там, където сте го намерили? — попита Майк.