— Можеш да ме наричаш Раул — каза той. — Нека да свършим това възможно най-бързо и безболезнено. Какво имаш в камиона?
— Храна за животни.
— Отвори. Дай да видя.
Изправен пред насочените към него два пистолета, Джоуел отключи големите двойни врати. Фенерите осветиха чувалите, подредени на четири дървени палета. Раул посочи към камиона с два пръста, двама мъже се качиха вътре с ножове и започнаха методично да срязват чувалите, изсипвайки съдържанието им вътре.
— Надявам се да почистят след себе си — каза Джоуел.
— Не се тревожи за това — отвърна Раул. — Гарантирам ти, че ако не открият онова, което търсят, ще имаш по-сериозни грижи.
— И какво търсят, протеин за подсилване на диетата си? Това е храна за животни. Сбъркал си камиона, приятел.
Раул не каза нищо. Запали цигара и предложи една на Джоуел, който отказа. Двамата наблюдаваха как режат чувалите.
— Камионът е хубав — каза Раул. — Ще е грехота да го съсипем.
— Виж, казах ти: това не е стоката, която търсиш.
Раул повдигна рамене. Джоуел долови движение зад гърба си. Хванаха ръцете му здраво и го свалиха на колене. Раул запали нова цигара и клекна, така че двамата с Джоуел бяха лице срещу лице. Сграбчи го за косата и притисна силно върха на цигарата в дясната му буза, точно под костта. Нямаше нито заплахи, нито предупреждения, само силна болка, миризма на горяща плът и тихо цвъртене, което бе заглушено от вика на Джоуел. След няколко секунди Раул отдръпна цигарата. Върхът й още мъждееше. Смукна няколко пъти и тя отново се разгоря.
— Слушай — каза той, — можем да разглобим камиона ти част по част и после да го запалим пред очите ти. Можем да те убием и да те заровим в гората. Можем дори да не си правим труда да те убиваме, преди да те заровим. Всичките тези решения са на наше разположение, но не искам да прибягваме към нито едно от тях, защото засега нямам проблем лично с теб. Затова ще го кажа направо: знам, че се занимаваш с контрабанда. Интересува ме какво контрабандираш, така че ти ще ми покажеш къде са скривалищата, защото ще продължавам да те горя, докато не го сториш. Е, казвай.
На третия път Джоуел му каза.
Оставиха го на поляната. Преди да си тръгне, Раул му даде мехлем за раните. Изгарянето на лицето му беше тежко; двете на ръцете му — още по-тежки. Раул бе сложил цигарата върху кожата между палците и показалците на ръцете. Когато и това се бе оказало недостатъчно, беше заплашил, че ще я загаси в дясното му око, и Джоуел му бе повярвал. Каза им къде е скривалището, но дори след като изпълниха наставленията му, не успяха да го открият. Беше професионална работа, скривалището бе проектирано така, че да остане незабелязано при всякакви обстоятелства, освен при най-щателно претърсване. Принуден бе да им го покаже, като първо им обясни как се разглобява седалката, за да се стигне до пространството, заемащо цялата ширина на кабината. След това го отвори с внимателно натискане в двата му долни ъгъла. Отделението можеше да се раздели на по-малки секции в зависимост от това какво се пренасяше. В случая беше пластмасова кутия за инструменти, съдържаща дузина малки цилиндрични предмети, дълги колкото късове тебешир, които бяха завити в пластове плат и найлон, за да не се повредят. Човекът в кабината подаде единия от тях на Раул, след като го освободи от защитната обвивка. Той беше изкусно гравиран, със златни капачки от двете страни и инкрустиран със скъпоценни камъни. Раул го сложи в дланта си, за да претегли тежестта му, после попита:
— Какво е това?
— Не знам — каза Джоуел. — Аз съм само превозвач. Не задавам въпроси.
— Изглежда старо и ценно. — Раул протегна ръка и в нея бе сложен фенер. Той го използва, за да разгледа по-внимателно камъните. — Това са изумруди и рубини, а този на върха е диамант.
Печатът в ръката на Раул беше от 2100 г. пр.Хр. Това бе бюрократско пособие от древността, използвано за заверка на търговски и правни споразумения чрез слагане на печат върху документи, написани върху глинени плочи. Джоуел бе виждал вече достатъчно от тях и знаеше какво представляват, но запази мълчание.
Раул внимателно зави отново печата и го подаде на един от хората си.
— Вземете ги всичките — каза той. — И внимавайте да не ги повредите.
Запали нова цигара и се усмихна, когато видя неволното трепване на Джоуел.
— Значи казваш, че ти си само превозвач и не знаеш нищо за предметите, които ти плащат да транспортираш — каза Раул. — Не ти вярвам, но сега това е без значение. Ще поразпитам тук-там за тези цилиндърчета и ако са толкова ценни, колкото изглеждат, може да си запазя няколко. Кажи на работодателите си, ако наистина имаш такива, че могат да приемат това като наказание, задето се опитват да провеждат операция като тази, без да информират компетентните власти. И нямам предвид американските митници. Ако искат и занапред да превозват такива неща, ще дойдат да говорят с мен и ще измислим нещо.