Сега, след като бе размишлявал с часове как да повдигне въпроса, Ърл стигна до определено решение. Прибра последните бутилки бира в хладилника, смачка кашона и се приближи колебливо към мястото, където седеше Джими. Сложи юмруци на бара и поде:
— Нещо не е наред ли, господин Джуъл?
Изтръгнат от дълбокия размисъл, Джими изглеждаше леко стъписан.
— Какво каза?
— Казах, нещо не е наред ли, господин Джуъл?
Джими се усмихна. Навярно през всичките години, откакто го познаваше, Ърл не му бе задавал повече от два-три въпроса, в които да се съдържа дори и далечен намек за нещо лично. И ето че сега стоеше пред него със загрижено изражение, само минути след като бе дал да се разбере, че би заложил живота си за своя работодател. Ако нещата продължаваха в този дух, скоро щяха да търсят църква за венчавката и да се местят в Огункит, Халоуел или в някое друго населено място с повечко флагове в цветовете на дъгата, спуснати от прозорците.
— Благодаря, че попита, Ърл. Всичко е наред. Просто обмислям как да подхвана един проблем. Но когато реша, може би ще те помоля да ми помогнеш.
На Ърл като че ли му олекна. Вече бе стигнал по-близо от всякога до откровеничене за привързаността си към господин Джуъл и не бе много сигурен, че може да понесе още интимности. Затътри се да сложи смачкания кашон на купа за рециклиране и остави Джими на мира. Джими извади изпод вестника няколко фотографии и разгледа още веднъж украсените със скъпоценни камъни печати. Камъните струваха цяло състояние, но заедно със самите артефакти… Джими нямаше представа колко би дал за подобна вещ истинският ценител.
Сега вече знаеше, че Тобаяс и приятелчетата му не контрабандират наркотици, а антични предмети. Чудеше се какво ли още от този род може да притежават. Прекарал бе целия ден в опити да си представи аспектите, да измисли начин, по който да се възползва от онова, което е научил, и същевременно да придобие нова информация. Съжаляваше само, че е намесен Рохас. Рохас се беше изпуснал, че се е опитвал да продаде част от камъните и златото и му бе обещал дял от двайсет на сто за откриването на купувачи, сякаш Джими беше глупак, който може да бъде залъган с трохи. Рохас не можеше да види цялостната картина. Лошото бе, че и Джими не можеше, но за разлика от него, Рохас не беше готов да чака, докато тя се изясни. Завъртя с пръст чинийката и студеното кафе в чашата се набразди леко. Нямаше неотложна нужда от пари, но една допълнителна сума не би му дошла в повече. Рецесията в икономиката и отложеното благоустрояване на крайбрежния булевард означаваха, че част от парите му остават блокирани в постройки, които се обезценяват с всеки изминал ден. Цените щяха да скочат отново, винаги се получаваше така, но Джими не ставаше по-млад. Не искаше това да се случи, когато парите могат да му осигурят само по-голям надгробен камък.