Вагонът бе пълен, но мястото на Капитана, въпреки че изглеждаше свободно, оставаше незаето, както и мястото до Ирод, сякаш нещо от аурата на Капитана се бе прехвърлило през пътеката. Жената, която седеше до Капитана, откъм прозореца, беше възрастна и Ирод виждаше как безпокойството й нараства. Тя се размърда на мястото си. Опита да подпре лакът на общата облегалка, но си позволи да го задържи там само една-две секунди, след което отдръпна ръката и започна отчаяно да търка кожата си. После носът й се сбърчи и лицето й се изкриви от погнуса. Започна да забърсва с ръка косата и лицето си и когато погледна отражението й, Ирод видя, че паяците на Капитана бяха започнали да колонизират посребрените й къдрици. След известно време тя взе палтото и чантата си и се премести в друг вагон. След всяка гара минаваха нови пътници и макар мнозина да спираха пред двете празни седалки, някакъв атавистичен инстинкт ги караше да отминават нататък.
И през цялото време Капитана оставаше неподвижен, само пръстът му продължаваше своето чук-чук-чук.
Ирод слезе на новата портландска гара. Още помнеше старата „Юниън Стейшън“, където пристигаше някога влакът от Бостън. За последен път го бе вземал… кога? През 1964 г. Да, точно така, 64-та беше. Почти успяваше да си представи големите сребристи вагони с преплетени синьо Б и бяло М. Фактът, че отново имаше влак между Бостън и Мейн, макар и с прекачване от друга бостънска гара, му беше приятен.
Хвана такси до аерогарата, за да вземе кола под наем. Както билетът за влака, и резервацията не беше на негово име. Пътуваше под името Учело. Когато трябваше да се легитимира, Ирод винаги използваше имена на ренесансови художници. Притежаваше шофьорски книжки и паспорти на името на Дюрер, Брьогел и Белини, но имаше специални предпочитания към Учело, един от първите художници, използвали перспективата в картините си. Доставяше му удоволствие да си мисли, че и той има чувство за перспектива.
Капитана вече не беше с него. Капитана бе… другаде. Ирод навлезе в Портланд и намери бара, собственост на човека на име Джими Джуъл. Паркира зад отсрещната сграда и преди да мине от другата страна на кея, пъхна пистолета в джоба на палтото си. Барът, изглежда, беше затворен и вътре не се виждаха никакви признаци на живот. Докато надничаше през стъклото, Капитана се върна, ярка отразена физиономия. Постоя за момент с онази недоволна червена гримаса, застинала на лицето, после се обърна и се запъти към задния двор на бара. Ирод тръгна подир него, следейки движението му в стъклата на прозорците като в кадър от филм, прожектиран много бавно. Коленичи пред задната врата и разгледа стъпалото. Докосна с пръсти петната кръв, впери поглед във вратата за миг, кимна и после си тръгна.
Беше отново в колата и се готвеше да запали двигателя, когато почувства хлад на челото. Погледна надясно и го видя на стъклото срещу съседната седалка. Вниманието му бе насочено към бара. Пред входната врата имаше мъж, чиито действия повтаряха тези на Ирод от преди малко, докато се опитваше да надзърне вътре. Беше висок малко над метър и седемдесет, косата на слепоочията му бе започнала да сивее. Ирод го наблюдаваше любопитно. Новодошлият излъчваше усещане за заплаха, което идваше от начина, по който се държеше, нещо като мрачно спокойствие. Но в него имаше и нещо различно и подпомогнат от Капитана, Ирод разпозна човек като себе си, човек, който обединява два свята. Питаше се какво ли е отворило пролуката, какво ли му е дало способността да вижда онова, което виждаше той. Болка? Да, несъмнено, но не само физическа, не и когато ставаше дума за този мъж. Ирод улавяше скръб и гняв, и вина, а Капитана изпълняваше ролята на антена, импулсите на емоцията преминаваха през него.
Сякаш в отговор на проявения интерес мъжът се обърна. Впери поглед в него. Намръщи се. Около лакътя на Ирод се стегнаха пръсти и той почувства желанието на Капитана да си тръгнат. Запали двигателя, потегли и когато зави надясно, мина покрай двама други: чернокож мъж, облечен изискано, и друг, по-нисък, бял, който сякаш бе навлякъл набързо първата дреха от коша с пране, която му попадне. Зърна в огледалото за обратно виждане, че двамата гледат след него, и после те се изгубиха от погледа му, както и Капитана.