— Ще възразите ли, ако попитам какво включваха задълженията ви там?
— Първоначално се занимавах със затворниците. Нужна ни бе информация, а те, естествено, бяха настроени враждебно към нас, особено след онова, което се случи в затвора в началото. Търсехме други начини да ги накараме да говорят.
— Като казвате „други начини“…
— Виждали сте фотографиите, изтезанията чрез унижение — симулирани и документални. Това не помогна на нашата кауза. Онези идиоти от радиото, които си правеха шеги с тези неща, нямаха представа какво въздействие имаше предаването им. То даде на иракчаните още една причина да ни мразят и си го изкараха на военните. Заради „Абу Граиб“ загинаха американски войници.
— Само няколко крастави овце са кривнали от пътя.
— В „Абу Граиб“ не се случваше нищо, което да не е било санкционирано от горе — в основни линии, не в подробностите.
— И после пристигнахте вие с новия си подход.
— Аз и други хора. Максимата ни беше проста: не измъчвай. Измъчваш ли мъж или жена достатъчно дълго, ще ти кажат точно каквото искаш да чуеш. В крайна сметка единственото, което искат те, е мъченията да спрат.
Сигурно забеляза нещо в изражението ми, защото изведнъж замълча и ме погледна внимателно над чашата си.
— Наранявали ли са ви по този начин?
Не отговорих.
— Ще приема това като „да“ — каза тя. — Дори умерен натиск, имам предвид физическа болка, която не те кара да се боиш за живота си, може да предизвика паника. По мое мнение човек, който е подлаган на изтезания, никога повече не може да бъде същият както преди. Изтезанията ликвидират нещо у него, унищожават го безвъзвратно. Наречете го както искате: спокойствие на духа, достойнство. Понякога се питам дали изобщо има име. Така или иначе, на първо време това има силно дестабилизиращ ефект върху личността.
— А дългосрочно?
— Във вашия случай колко време продължи?
— От последния път ли?
— Случвало ви се е повече от веднъж?
— Да.
— Господи. Ако бях попаднала на войник във вашето положение, щях да се погрижа той да бъде подложен на интензивна терапия.
— Успокояващо е да го знам. Да се върнем към вас…
— След времето, прекарано в „Абу Граиб“, се преместих в звеното за консултации и лечение. На съвсем ранен етап стана ясно, че има проблеми с нивото на стреса и че то се повиши, когато военните въведоха повторните назначения, с принудително удължаване на предвидения в договора срок, и започнаха да мобилизират бойци от запаса. Бях включена в звено по психотерапия, което работеше в зелената зона, но отделяше специално внимание на предните оперативни бази, „Ероухед“ и „Уорхорс“.
— „Ероухед“. Там е базирана Трета пехотна дивизия, нали?
— Някои от бригадите, да.
— Срещали ли сте хора от разузнавателна част „Страйкър“, докато бяхте там?
Тя бутна чашата си настрани. Изражението й се промени.
— Заради това ли дойдохте, за да говорим за момчетата от „Страйкър С“?
— Не съм споменавал „Страйкър С“.
— Не беше необходимо.
Явно искаше да продължа.
— Доколкото знам, трима души от „Страйкър С“, които са се познавали помежду си, сами са сложили край на живота си — казах аз. — Единият е погубил заедно със себе си и своята съпруга. Това ми звучи като натрупване на самоубийства, което навярно е привлякло вашия интерес.
— Така е.
— Говорили ли сте с някого от тези мъже?
— Говорила съм с всичките, но с Деймиън Пачет само неофициално. Първият беше Брет Харлан. Той посещаваше центъра за ветерани в Бангор. Също така бе наркоман. На него му беше удобно, че приемната на програмата за подмяна на иглите се намираше до центъра за ветерани.
Не разбрах дали се шегуваше.
— Какво ви каза той?
— Това е поверително.
— Той е мъртъв. Вече му е все едно.
— При все това няма да разкрия същината на разговорите си с него, но, естествено, можете да приемете, че страдаше от разстройства вследствие на посттравматичен стрес. Макар че…
Тя замълча. Изчаках.
— Имаше слухови халюцинации — добави малко неохотно.
— Знам. Сестра му ми каза, че чувал гласове.
— Това не отговаря на диагностичните критерии за посттравматично разстройство. По-близко е до шизофренията.
— Продължихте ли изследванията?
— Той прекъсна лечението. И после умря.
— Имало ли е характерно събитие, което да е предизвикало проблема?
Тя отклони поглед.
— Било е… нетипично, доколкото можах да установя.
— Какво означава това?
— Имал е кошмари и проблеми със съня, но не е бил в състояние да ги свърже с определена случка. Това е всичко, което съм готова да кажа.