Споменът, който ми е останал, е за Финеас и моя дядо, как двамата седят край огъня и Финеас говори, а дядо слуша. По онова време баща ми вече не бе между живите и същата вечер майка ми беше някъде другаде, така че само ние тримата се греехме на дебелите зимни цепеници. Дядо ми попита Финеас защо вече не ходи толкова често в своята хижа и той замълча, преди да отговори. Не беше обичайната пауза, моментът, който обикновено бе нужен, за да поеме дъх и събере мислите си, преди да тръгне по криволичещия и изпълнен с анекдоти път. Имаше някаква несигурност и — възможно ли бе? — нежелание да започне. Така че дядо чакаше, изпълнен от любопитство, както и аз, и накрая Финеас Арбогаст ни разказа защо вече не ходи в своята хижа в гората край Рейнджли.
Бил на лов за катерици със своето куче Мисти, кучка от смесена порода, чието родословие било сложно като на някоя кралска особа и съответно се държала като своенравна принцеса. На Финеас не му трябвали катериците, които отстрелвал. Мисти хукнала напред както винаги и след известно време престанал да я вижда и чува. Свиркал й, но тя не се връщала, а въпреки важниченето Мисти била послушно куче. Затова тръгнал да я търси, като навлизал все по-навътре и по-навътре в гората и все повече и повече се отдалечавал от хижата. Започнало да се мръква, но той продължавал да търси, защото нямало да я остави самичка в гората. Викал я отново и отново, без да получи някакъв отговор. Вече започнал да се страхува, че е попаднала в лапите на мечка, на рис или пума, когато най-сетне му се сторило, че я чува да скимти, и последвал звука, доволен, че на седемдесет и три години все още не е загубил слуха си и е запазил до голяма степен зрението си.
Стигнал до една поляна и там намерил Мисти, едва я виждал, въпреки че луната вече била изгряла. Заплела се била в трънаците и докато се мъчела да се отскубне от тях, те така се стегнали около краката и муцуната й, че можела единствено да скимти, и то съвсем тихо. Финеас извадил ножа, готвейки се да я освободи, когато доловил движение от дясната си страна и насочил фенера натам. В края на поляната стояло пет-шестгодишно момиченце. Косата му била тъмна, а то било много бледо. Носело рокля от груб черен плат и обикновени черни обувки. Не примижало срещу силния лъч светлина, нито вдигнало ръце да закрие очите си. Финеас си помислил, че всъщност като че ли изобщо не забелязва светлината, като че ли просто я поглъща с кожата си, защото започнало да излъчва белезникаво сияние.
— Скъпа — казал Финеас, — какво правиш толкова навътре в гората?
— Загубих се — отвърнало момиченцето. — Помогни ми.
Гласът му звучал особено, сякаш излизал от пещера или от хралупа. Ехтял, въпреки че не трябвало да ехти.
Финеас тръгнал към момичето и вече свалял палтото от раменете си да го загърне с него, когато видял, че Мисти отново се дърпа да се освободи от трънаците и сега опашката й е подвита между краката. Усилието явно й причинявало болка, но тя се борела с всички сили да се освободи. Когато опитите й останали безуспешни, се обърнала към момичето и изръмжала. Финеас видял на лунната светлина, че кучето треперело и козината на врата му била настръхнала. Когато го погледнал отново, момичето се било отдалечило с няколко стъпки, върнало се било малко по-навътре в гората.
— Помогни ми — повторило то. — Изгубих се и съм самотна.
Финеас бил вече нащрек, не можел да посочи друга причина освен бледността на момичето и въздействието, което присъствието му упражнявало върху кучето, но въпреки това тръгнал към него, а то се отдалечавало, докато накрая поляната останала зад гърба му и виждал пред себе си само гора и неясен детски силует сред дърветата. Насочил фенера към земята, но то не се сляло със сенките, а продължавало да излъчва бледа светлина и въпреки че дъхът на Финеас образувал плътен облак пред него, от устата на момичето не излизала пара дори когато то отново му заговорило.
— Моля те, самотна съм и съм изплашена — казало то. — Ела с мен.
Вдигнало ръка да му махне и той видял калта под ноктите му, сякаш е прокопавало път, за да се измъкне от някакво тъмно място, скривалище от пръст, червеи и бягащи бръмбари.