— Така изглежда. Този мъж е чернокож. А Уилис Декстър е бял.
— Тази погребална агенция издига далтонизма до нови висоти — измърмори Ървинг.
Той посочи мръсния памучен чаршаф, който покриваше всичко, с изключение на главата на трупа.
— Бихте ли…?
— Един момент. Дейвид, би ли снимал трупа?
Направих няколко снимки с фотоапарата на Том, след което той кимна на Кайл да махне покрова. Помощникът се зае със задачата много внимателно. Чаршафът бе залепнал за тялото заради телесните течности, отделени от трупа при разлагането, затова отделянето стана трудно. Когато видя какво се криеше под него, Кайл спря за момент и погледна несигурно към Том.
Трупът беше съвсем гол.
— Определено става дума за поведенчески модел — заяви Ървинг, който очевидно намираше всичко това за много забавно.
Том подкани Кайл:
— Продължавай.
Помощникът отстрани целия чаршаф. През цялото време, докато оглеждаше трупа, Ървинг попипваше брадата си. Приличаше ми на заучен театрален жест, но може би не бях обективен.
— Ако оставим настрана факта, че е съблечен, има няколко неща, които веднага се набиват на очи — заяви убедено той. — Трупът е положен много внимателно. Ръцете са сгънати на гърдите в обичайната поза, краката са изпънати, като че ли това е най-обикновено погребение. Каквото то очевидно не е. Но убиецът се е отнесъл към тялото с явно уважение, нещо, което определено не е така при първата жертва. Но пък разнообразието прави живота много по-интересен, не мислите ли?
Не и на жертвите. Усещах, че Том също се дразни от начина, по който говореше Ървинг.
— Трупът, който открихме в бунгалото, не е бил първата жертва.
— Моля?
— Ако приемем, че този човек е бил убит, нещо, което не можем да твърдим, докато не установим причината за смъртта, то тогава той е починал много преди мъжа, който открихме вчера — обясни Том. — Който и да е този тук, той е починал пръв.
— Напълно сте прав — съгласи се Ървинг с изкуствена усмивка. — Но това само потвърждава теорията ми. Развитието е съвсем ясно. Щом този Декстър е инсценирал собствената си смърт преди шест месеца, което е много вероятно, в тази инсценировка има нещо символично. В началото смятах, че убиецът отхвърля собствената си сексуалност и проявява потиснатите си сексуални желания под формата на насилие. Но сега картината се променя. Първата жертва е била покрита с покров и погребана, като че ли убиецът е изпитвал срам и затова е искал да я скрие. Шест месеца по-късно тялото в бунгалото е изложено на показ, така че целият свят да може да го види. То сякаш крещи: „Вижте ме! Вижте какво направих!“. Убиецът е „погребал“ своята предишна идентичност и е излязъл на светло, така да се каже. Като се има предвид огромната разлика в отношението му към двете жертви, няма да се учудя, ако има и други, за които още нищо не знаем.
Изглеждаше доста въодушевен от тази възможност.
— Значи, все още смятате, че убиецът е хомосексуалист? — попита Том.
— Почти съм сигурен. Всичко потвърждава това.
— Изглеждате наистина убеден — обадих се аз.
Бях решил да не се намесвам, но държанието на Ървинг ме изнерви.
— Имаме два голи трупа, и двата са на мъже. Според вас това нищо не означава, така ли?
— Понякога труповете от моргата се транспортират до погребалната агенция голи и ги погребват така, ако нямат роднини или близки, които да донесат дрехи.
— Значи, появата на второ голо мъжко тяло е просто съвпадение? Интересна теория — заяви той и ме удостои със снизходителна усмивка. — Може би ще успеете да обясните и защо по пръстовия отпечатък на Декстър, оставен върху филмовата кутийка, имаше следи от бебешко олио?
По лицето на Том се изписа същата изненада, каквато изпитах и аз в този момент. Ървинг се престори на удивен.
— О, съжалявам, Гарднър не ви ли спомена? Предполагам, че не е имал причина да го прави. Но освен ако убиецът не е изпитвал силно влечение към овлажнителите, мога да се сетя само за една друга причина да използва бебешко олио.
Замълча за момент, сякаш за да ни даде време да разберем какво има предвид.
— Във всеки случай единствено сексуалната мотивация може да обясни различната расова принадлежност на жертвите — общото между тях не е цветът на кожата, а фактът, че са мъже. Не, тук определено имаме работа със сексуален насилник и като се има предвид подозрителното отсъствие на Уилис Декстър от собствения му гроб, бих предположил, че убиецът е той.