— Аз ли? — попита помощникът и се изчерви, след това хвърли бърз поглед към момичето. — Да, разбира се. Няма проблем.
Том леко ми смигна, а Кайл отиде при Самър, която стоеше до алуминиевия контейнер.
— Липсват ти само лъкът и стрелата на Купидон — измърморих аз, докато те се готвеха да извадят тялото.
— Понякога за тези неща е нужна малко помощ — каза той, после усмивката изчезна от лицето му. — Дан иска да ускорим работата. При други обстоятелства не бих се заел с тези останки, докато не приключа с онези от бунгалото, но в тази ситуация…
Изведнъж се чу леко възклицание. Обърнахме се и видяхме Кайл, вперил поглед в облечената си в ръкавица ръка.
— Какво има? — попита Том и се приближи до него.
— Нещо ме убоде. Точно когато пипнах трупа.
— Има ли кръв?
— Не знам…
— Чакай да видя — намесих се аз.
Кайл носеше дебели гумени ръкавици, които стигаха почти до лактите му. Бяха покрити с телесните течности, отделени от разлагащия се труп, но точно на дланта съвсем ясно се виждаше дупчица.
— Няма нищо, всичко е наред… — започна Кайл.
Не му обърнах внимание и свалих плътната ръкавица. Кожата на ръката му беше бледа и набръчкана от дългото носене на ръкавицата. В центъра на дланта му се виждаше тъмно петно кръв.
— Сложи ръка под чешмата. Има ли тук аптечка? — попитах аз.
— Трябва да има в залата за аутопсии. Самър, би ли я донесла? — попита Том.
Кайл се остави да го заведа до умивалника. Поставих ръката му под силната струя студена вода, която отми кръвта. Раната беше микроскопична, като от убождане от карфица, но това не я правеше по-малко опасна.
— Какво има? — попита Кайл, когато Самър се върна с аптечката.
— Ако са ти направили всички имунизации, няма да има проблем — казах аз колкото е възможно по-убедително. — Нали са ти направили?
Той кимна, наблюдавайки притеснено как дезинфекцирам раната. В това време Том бе отишъл при ковчега.
— Къде точно хвана трупа?
— Ами за рамото. За дясното рамо.
Том се наведе, за да огледа тялото по-внимателно, но не го докосна.
— Тук има нещо. Самър, подай ми, моля те, форцепса.
Той се протегна и с помощта на инструмента хвана онова, което беше забито в разлагащата се плът, и много внимателно го извади.
— Какво е това? — попита Кайл.
Лицето на Том остана безизразно.
— Прилича ми на игла за спринцовка.
— Игла! — възкликна Самър. — Боже мили! Убол се е на игла, забита в това нещо?
Том я изгледа ядосано. В главите на всички ни обаче се въртеше същият въпрос. Тъй като работеше в моргата, Кайл бе длъжен да се имунизира срещу заболяванията, с които може да се зарази при работа с трупове, но имаше и такива болести, срещу които нямаше ваксини. Ако се вземеха всички предпазни мерки, обикновено рискът беше минимален.
Освен в случай на отворена рана.
— Сигурен съм, че няма за какво да се безпокоиш, но все пак ще е най-добре да те закарам в спешното — заяви Том, привидно спокоен. — Хайде, иди да се преоблечеш, а аз ще те чакам отвън.
Кайл беше съвсем пребледнял.
— Няма нужда, наистина съм добре…
— Сигурен съм, но все пак нека да те прегледат — каза Том с тон, който не търпеше възражения.
Кайл се подчини и излезе от стаята като замаян. Том изчака, докато вратата се затвори.
— Абсолютно ли си сигурна, че не си докоснала нищо, Самър?
Тя кимна бързо, лицето й все още беше пребледняло.
— Аз изобщо не докоснах трупа. Точно се канех да помогна на Кайл да го вдигне, когато… Господи, мислите ли, че има риск за него?
Том не отговори на въпроса й.
— Ти също можеш да отидеш да се преоблечеш, Самър. Ще ти се обадя, ако ни е необходима помощта ти.
Самър изобщо не се възпротиви и излезе от кабинета.
Том постави иглата в бурканче за проби.
— Искаш ли аз да придружа Кайл? — попитах.
— Не, това е моя отговорност. Ти продължи работата по другите останки. Не искам никой да доближава ковчега, докато не направя рентгенови снимки.
Никога не го бях виждал толкова мрачен. Възможно беше иглата да се е счупила случайно и да е останала забита в трупа, но това не бе много вероятно. Не можех да преценя кое от двете ме безпокоеше повече — фактът, че иглата нарочно е била оставена в трупа, или подтекстът на това действие.