Някой е очаквал трупът да бъде изровен.
Първия път беше една жена. Бе два пъти по-възрастна от теб и много пияна. Забеляза я в един бар, алкохолът така бе замъглил съзнанието й, че се олюляваше на високия стол на бара. Беше доста едра, с голям бюст, лицето й бе зачервено, между пожълтелите й от никотина пръсти гореше цигара. Отметна, глава и се захили на нещо по телевизията, а смехът й прозвуча като вой на сирена.
Ти веднага я пожела.
Наблюдаваше я от другия край на помещението, с гръб към нея, но през цялото време не откъсваше очи от отражението й в огледалото. Обвита в цигарен дим, тя сваляше повечето мъже в бара, прегръщаше ги пиянски, а кожата в горната част на ръката й висеше като гушата на пуяк. Ти се напрягаше всеки път, когато тя се приближаваше към някого, ревността те изгаряше отвътре. Мъжете обаче се отдръпваха и отблъскваха авансите й. Тя се върна с несигурна стъпка, седна отново на стола си и извика да й донесат още едно питие. Може би така се опитваше да удави разочарованието си. А ти се изнервяше все повече, защото знаеше, че моментът е дошъл.
Беше предопределено.
Барманът най-после загуби търпение към нея. Ти се измъкна незабелязано навън, докато тя крещеше на бармана, като ту го наричаше с обидни имена, ту му се умилкваше. Когато излезе, ти вдигна яката на сакото си и бързо се скри в съседния вход. Беше есен, ситният дъждец се носеше като мъгла, която обвиваше светлините на уличните лампи с жълтеникав ореол.
Това беше възможно най-подходящата нощ.
Наложи се да я чакаш по-дълго, отколкото мислеше. Усети как започваш да трепериш от студа и адреналина, обзелото те напрежение за малко да развали очакваното преживяване. Но ти успя да запазиш спокойствие. Стига отлагане. Боеше се, че ако не предприемеш стъпката сега, може би никога няма да го направиш.
В този момент я видя да се задава откъм бара с несигурна походка, докато се опитваше да се загърне в тънкото си палто. Мина покрай входа, където чакаше, без изобщо да те забележи. Ти тръгна бързо след нея и докато я следваше по пустите улици, сърцето ти се блъскаше в гърдите в асинхрон с крачките ти.
Видя срещу себе си светещата реклама на един бар и разбра, че моментът е настъпил. Догони я и се изравни с нея. Възнамеряваше да й кажеш нещо, но езикът ти беше надебелял и не ти се подчиняваше. Тя дори улесни положението, като те погледна с изненада в замъгления си поглед, после от начервените й устни се разнесоха кикот и дъх на цигарен дим.
— Хей, ще ме почерпиш ли едно питие?
Микробусът ти беше паркиран на няколко преки, но ти не можеше да чакаш повече. Когато стигнахте до една тъмна пресечка, ти я дръпна в уличката и треперейки, извади ножа.
Всичко стана хаотично, прониза я и от тялото й бликна течност. Нещата приключиха, преди още да са започнали. Ти стоеше над нея и дишаше тежко, възбудата отмина и отстъпи място на усещането за нещо сиво и безинтересно. Това ли беше цялата работа?
Избяга, обзет от отвращение и разочарование. Едва по-късно, когато съзнанието ти започна да се прояснява, успя да анализираш грешките си. В нетърпението си действа прекалено прибързано. Нещата трябваше да стават много бавно, за да можеш да изпиташ наслада. Как иначе щеше да се научиш? При цялото това бързане дори не успя да извадиш фотоапарата от джоба на палтото си. А що се отнася до ножа, като си спомнеше колко бързо приключи всичко…
Не, ножът определено беше грешка.
Дълъг път измина ти оттогава. Усъвършенства техниката си и превърна акта в истинско изкуство. Сега вече знаеш точно какво искаш и как да го получиш. Въпреки това си спомняш с обич за онзи пръв нескопосан опит в малката уличка. Тогава ти беше за първи път, а първият път винаги е провал.
Съвършенството се постига с практика.
8
Тринайсет?
Гарднър взе от поставката едно от бурканчетата за проби и го вдигна срещу светлината, за да разгледа по-добре съдържанието му. В него, както и в останалите, имаше игла за спринцовки, извадена от ексхумираното тяло. По тънката стомана беше полепнала някаква тъмна материя.
— Тази и още дванайсет — каза Том.
Гласът му прозвуча уморено, наистина изглеждаше изтощен. Събитията от деня бяха оставили своя отпечатък.