— Повечето бяха забити в меките тъкани по ръцете, краката и раменете — продължи той, — там, където човек би хванал трупа, за да го извади от ковчега.
Гарднър сложи бурканчето обратно на поставката, а по измореното му лице се изписа отвращение. Беше дошъл сам, а аз се опитах да не обръщам внимание на разочарованието си, когато видях, че Джейкъбсън не е с него. Тримата стояхме в една от залите за аутопсии, където с Том бяхме пренесли останките, след като той им направи рентгенови снимки. На тях иглите се виждаха като светещи бели линии на фона на сивите и черните петна. Той настоя да ги извади собственоръчно и категорично отхвърли предложението ми за помощ. Ако можеше сам да вдигне трупа от ковчега, сигурно и това щеше да направи. Провери тялото много внимателно с ръчен детектор за метали и едва тогава ми позволи да го докосна.
След случилото се с Кайл не искаше да поема никакви рискове.
Помощникът беше изпратен да си ходи вкъщи, след като прекара целия следобед в спешното отделение на болницата. Бяха го натъпкали с широкоспектърни антибиотици, но нито те, нито каквото и да било друго можеше да помогне срещу някои инфекции, ако иглата е била замърсена. Резултатите от някои тестове щяха да излязат след два-три дни, но за други беше необходимо много по-дълго време. Щяха да минат месеци, преди със сигурност да разбере дали е заразен с нещо.
— Иглите бяха поставени с върха навън, така че този, който хване тялото, да се набоде — обясни Том. Беше съвсем очевидно, че обвинява себе си за станалото. — Аз съм виновен. Не трябваше да позволявам друг, освен мен да докосва тялото.
— Престани да се обвиняваш — възразих аз. — Нямаше как да предположиш какво ще стане.
Гарднър ме изгледа и по очите му личеше, че присъствието ми му бе все така неприятно, но се въздържа от коментар. Том бе дал ясно да се разбере, че според него аз имах пълно право да присъствам на разговора, тъй като пострадалият спокойно можех да съм аз.
И наистина щях да съм аз, ако Том не бе изпитал съчувствие към трепетите на Кайл.
— Виновен е само този, който е поставил иглите — заяви Гарднър. — Пак добре, че никой друг не се е наранил.
— Кажи това на Кайл — отвърна Том. Около очите му имаше сенки от умора. — Имаш ли някаква идея чий може да е трупът в ковчега?
Гарднър погледна тялото, положено върху металната маса. Бяхме го измили с маркуча и така бяхме премахнали по-голямата част от телесните течности, отделени при разлагането. Едва след това Том бе отстранил иглите. Миризмата далеч не беше така силна, както когато отворихме капака на ковчега, но въпреки това се усещаше.
— Все още работим по въпроса.
— От погребалната агенция все нещо трябва да знаят — настоя Том. — Какво казва Йорк?
— Все още го разпитваме.
— Разпитвате го? По дяволите, Дан, дори да оставим настрана факта, че в гроба е бил погребан друг човек, докато трупът е бил в „Стийпъл Хил“, в него имаше забити цели тринайсет игли! Как си представяш това да стане без знанието на Йорк?
Лицето на агента остана абсолютно безизразно.
— Не знам, Том. Точно затова го разпитваме.
Том си пое дълбоко въздух.
— Извинявай, денят беше дълъг и уморителен.
— Няма нищо — отвърна Гарднър, като очевидно съжаляваше за острия начин, по който реагира.
Той се облегна на една от работните маси и започна да разтрива врата си. Напрежението в залата намаля. Ярката светлина от лампата на тавана осветяваше умореното му лице.
— Йорк твърди, че преди осем месеца е наел на работа някакъв мъж на име Дуайт Чеймбърс. Според него този човек е бил истински божи дар, учел бързо, работел неуморно и нямал нищо против извънредните часове. Един ден не дошъл на работа и оттогава Йорк повече не го видял. Твърди, че Чеймбърс извършил погребението на Уилис Декстър, подготвил трупа и запечатал ковчега.
— Ти вярваш ли му?
Гарднър се усмихна едва забележимо.
— Много добре знаеш, че на никого не вярвам. Йорк изглежда доста разтревожен, но според мен това няма нищо общо е убийствата. В „Стийпъл Хил“ цари абсолютна бъркотия. Затова той прояви такава готовност да ни помогне, надявал се е, че ще го оставим на мира, ако се държи любезно с нас. Изглежда, че от години фирмата му е на ръба на фалита. Заобикалял е законите и е наемал случайни хора на ниска заплата. Не е плащал данъци, нито медицински осигуровки. Лошото е, че няма никакви данни за онези, които са работили при него.