— Има ли въобще доказателства, че Дуайт Чеймбърс наистина е съществувал? — попитах аз и едва тогава се сетих, че присъствието ми тук е нежелано.
Гарднър като че ли нямаше никакво намерение да ми отговори, но Том настоя:
— Въпросът е съвсем логичен, Дан.
— През погребалната агенция са минали толкова много хора, че дори да е работил там, Чеймбърс е бил просто един от многото — въздъхна Гарднър. — Не беше никак лесно да открием някой, който е работил там достатъчно дълго, че да го помни, но двама души казаха, че си спомнят за такъв човек. Описанието, което ни дадоха, беше доста неясно, но все пак съвпадаше с това на Йорк. Бял, с тъмна коса, на възраст между двайсет и пет и четирийсет години.
— Това описание отговаря ли на Уилис Декстър? — попитах аз.
— Отговаря на половината мъже в щата Тенеси.
Гарднър побутна разсеяно една кутия с диапозитиви и я нагласи така, че да съвпада с правия ъгъл на масата.
— Работим върху версията, че Декстър и Чеймбърс са един и същи човек и че Декстър е бил достатъчно умен, за да инсценира смъртта си и да организира собственото си погребение — продължи Гарднър. — Според доклада от аутопсията той е загинал, след като се е блъснал с колата си в дърво. Главата му е била напълно размазана. В катастрофата не е участвало друго превозно средство, а в кръвта му е открито такова количество алкохол, че може да повали и слон. Заключението на следователите е, че е изгубил контрол над колата.
— Но? — подсказа му Том.
— Но… колата се е запалила. Трупът е бил идентифициран само благодарение на личните му вещи. Възможно е при една рутинна аутопсия никой да не е обърнал внимание на расовите различия. Освен това Декстър не е имал никакви роднини, така че погребението е било чиста формалност.
Това нямаше да е първият случай, в който колата нарочно бива подпалена, за да се прикрие самоличността на трупа. Въпреки това имаше някои неща, които просто не се връзваха.
Очевидно и Том мислеше така. Загледа се в трупа, който лежеше на масата срещу него.
— Този труп не личи да е обгорен. Ти как мислиш, Дейвид?
— И на мен така ми се струва.
Въпреки че разлагането би могло донякъде да замаскира нещата, не забелязвах по трупа нищо, което да доказва, че е бил изложен на висока температура. Крайниците не бяха присвити в така наречената „боксьорска поза“ и дори ако впоследствие са били изправени със сила, пак щеше да има външни белези.
— Може би трупът е обгорял съвсем повърхностно, така че е била засегната само кожата — предположи Гарднър. — Тъй или иначе, още не сме открили Уилис Декстър и докато не намерим неоспорими доказателства, че е мъртъв, той остава главният заподозрян.
— Няма начин да е Декстър — не можах да се сдържа аз.
— Моля?
Хайде сега обяснявай, вече е късно да се измъкнеш.
— Ако Декстър е искал да го сметнат за мъртъв, защо не е направил така, че трупът да бъде кремиран, а не погребан? Защо да си дава целия този труд и накрая да остави в ковчега труп, за който лесно може да се докаже, че не е негов?
Изражението на Гарднър беше каменно.
— Може би е мислил, че всичко това няма никакво значение, щом трупът е обгорял в катастрофата. И това наистина щеше да е така, ако в бунгалото не бяхме открили пръстовия отпечатък.
— Но този, който е забил иглите в тялото, очевидно е очаквал, направо е искал трупът да бъде ексхумиран.
Гарднър ме изгледа внимателно, като че ли разсъждаваше дали да ми отговори, или да ме изхвърли от стаята.
— Напълно съм наясно с това. И за ваше сведение ще ви кажа, че взехме предвид възможността отпечатъкът да е бил оставен нарочно. Може би самият Декстър го е направил, а може би е погребан някъде в „Стийпъл Хил“, докато някой държи ръката му във фризера си. Но докато не успеем да докажем едно от тези две предположения, той си остава заподозрян. Това удовлетворява ли ви, доктор Хънтър?
Не отговорих. Усетих как мускулите на лицето ми се напрягат.
— Дейвид само се опитва да помогне, Дан — намеси се Том, но това само влоши нещата.
— Убеден съм, че е така.
По лицето на Гарднър не можеше да се разбере какво точно има предвид. Той стана и понечи да си тръгне, после спря и се обърна към Том, все едно аз не бях в стаята:
— Има и още нещо. Данните от рентгеновите снимки на трупа от бунгалото съответстват на данните от зъболекарския картон на Тери Лумис. Може да не сме Скотланд Ярд, но поне успяхме да идентифицираме една от жертвите.