— Главата му не беше наклонена толкова назад, така че причината не е земното притегляне — Том изрече на глас моите собствени мисли. — Ако не беше огромното количество кръв в бунгалото, щях да съм сигурен, че е бил удушен.
Кимнах в знак на съгласие. Съдейки по видяното, Тери Лумис бе починал от загуба на кръв. Проблемът беше, че ако наистина бе така, зъбите му нямаше да порозовеят. А ако раните, които открихме по тялото, са били нанесени след смъртта, тогава защо по пода имаше толкова кръв? В момента фактите сочеха, че смъртта е настъпила вследствие и на удушаване, и на пробождане с нож, а това бе невъзможно, тъй като двете взаимно се изключваха.
Кое от двете беше тогава?
— По костите имали следи от нож? — попитах аз.
Ако имаше такива, можеше да се допусне, че става дума за ожесточена атака, което пък значеше, че причината за смъртта са нанесените рани.
— Поне до този момент не съм видял такива.
— А подезичната кост?
— Не е засегната.
Ако тънката кост, която се намира около ларинкса, беше счупена, тогава с голяма доза сигурност можехме да твърдим, че Лумис е бил удушен. Обратното обаче не би било вярно. Някои погрешно приемат, че при удушаване подезичната кост непременно се чупи. Въпреки че е много крехка на външен вид, тя е доста здрава, така че фактът, че костта на Лумис е незасегната, не доказваше нищо.
Том се усмихна уморено.
— Доста заплетена работа, а? Интересно дали и другият труп има розови зъби. Ако е така, бих заложил на удушаването, независимо от порезните рани.
— Ще трябва да изчакаме, докато изчистим черепа, тогава ще разберем — отвърнах аз. — Зъбите са доста развалени, така че мъжът може да е бил заклет пушач. По тях има толкова много никотинови налепи, че не може да се установи дали има промяна в цвета.
— Е, тогава ще трябва да…
Преди да довърши, вратата се отвори широко и вътре влетя Хикс. Лицето му бе зачервено от изпития алкохол, а миризмата на лук и вино се усещаше чак в другия край на стаята. Очевидно бе хапнал и пийнал добре на обяд.
Той се отправи към Том, без да ми обърне абсолютно никакво внимание. Голата му глава блестеше на светлината на неоновите лампи.
— За кого, по дяволите, се мислиш, Либерман?
— Виж, ако става въпрос за Кайл, съжалявам…
— Съжаляваш? Съжалението няма да оправи нещата. Използвай някой от проклетите си студенти, вместо моите касапи.
Изненадах се, че използва обидната дума, с която понякога наричаха работниците в моргата.
— Имаш ли представа колко ще ни струва, ако Уебстър реши да ни съди?
— Точно сега се тревожа повече дали самият Кайл е добре.
— Жалко, че не си се сетил за това по-рано! Моли се иглата да не е била заразена, защото ако е така, кълна се, че всичко ще се стовари на твоята глава.
— То вече е на моята глава.
Хикс щеше да продължи да го напада, но в този момент забеляза присъствието ми и впи в мен яден поглед.
— Да не би да имаш нещо за казване?
Знаех, че Том не би искал да се намесвам. Замълчи. Прехапи си езика и не казвай нищо.
— Имате сос на вратовръзката — изтърсих аз, преди да успея да се спра.
Хикс присви очи. Мисля, че до този момент за него не бях нищо повече от придатък на Том. Сега вече щеше да ме вземе на мушка, но въобще не ме беше грижа. Такива като него само си търсеха повод да вдигнат някой скандал. Понякога бе по-лесно просто да ги оставиш да правят каквото искат.
Хикс кимна замислено, като че ли си обещаваше нещо.
— Не съм приключил с теб, Либерман — заяви той, хвърли още един гневен поглед към Том и излезе.
Том изчака вратата да се затвори.
— Дейвид… — въздъхна той.
— Знам. Съжалявам.
Той се засмя.
— Всъщност мисля, че беше доматена супа. Но в бъдеще…
Внезапно спря, изохка и се хвана за гърдите. Направих крачка към него, но той ме спря с жест.
— Добре съм.
Обаче си личеше, че не е. Свали ръкавиците, извади една кутийка от джоба си, взе от нея малко хапче и го постави под езика си.
— Нитроглицерин ли е? — попитах аз.
Том кимна, дишането му бе започнало да се нормализира. Нитроглицеринът е най-често взиманото лекарство при ангина пекторис; то разширява кръвоносните съдове и така позволява на кръвта по-лесно да стигне до сърцето. Лицето му бе започнало да възвръща нормалния си цвят, но на силното осветление в моргата все още изглеждаше изморен.