— Така, докъде бяхме стигнали?
— Канеше се да си ходиш — отвърнах аз.
— Няма нужда, добре съм.
Изгледах го настойчиво.
— И ти си същият като Мери — измърмори той. — Добре, само ще поразчистя…
— Аз ще го направя. Върви си вкъщи. Работата няма да избяга.
Отказа се да спори с мен, а това беше сигурен знак, че е преуморен. Докато го гледах да излиза през вратата, ми стана мъчно за него. Беше приведен и немощен, но денят наистина бе много натоварен. Ще се почувства по-добре, след като хапне нещо и се наспи.
Почти успях да си повярвам.
В залата на Том нямаше много за разчистване. След като привърших, отидох в другата, където продължих да работя върху останките от ковчега. Исках да свърша с премахването на меките тъкани и да оставя костите да престоят една нощ в препарат. Точно започвах, когато се прозях и установих, че и аз самият съм преуморен. Часовникът на стената показваше седем, а бях на крак отпреди зазоряване.
Още само един час. Ще се справиш. Насочих вниманието си към останките върху масата. Тъканните проби бяха изпратени в лабораторията, за да се определи точният момент на смъртта, но и без резултатите за летливите мастни киселини и аминокиселините разбрах, че нещо не е наред.
Два трупа, и двата в по-напреднал стадий на разложение, отколкото би трябвало. Ървинг беше прав, тук наистина имаше определен модел, но не можах да схвана каква бе идеята на убиеца.
Ярката светлина на лампата над главата ми осветяваше надрасканата повърхност на алуминиевата маса. Частично оголено от меките тъкани, тялото приличаше на лошо нарязан печен бут. Взех скалпела в ръка, наведох се, за да започна, и в този момент зърнах нещо с периферното си зрение.
Нещо се бе втъкнало в ушната кухина.
Беше кафяво, почти овално и не по-голямо от оризово зърно. Оставих скалпела, взех един малък форцепс и внимателно го измъкнах от спираловидните извивки на хрущялната тъкан. Вдигнах го, за да го огледам добре. Изненадата ми нарасна. Какво, за бога…?
Трябваха ми няколко секунди, за да осъзная, че тялото ми пулсира от вълнение.
Започнах да търся бурканче за проби и се стреснах, когато някой почука на вратата. Обърнах се и видях Пол.
— Да не ти преча?
— Не, съвсем не.
Приближи до масата и огледа трупа. Погледът му професионално преценяваше оголените от меки тъкани останки. И той като мен бе виждал далеч по-неприятни гледки. Само когато станеш свидетел на нечия друга реакция или на липсата на такава, осъзнаваш до каква степен си привикнал с най-гротескните неща от живота.
— Току-що срещнах Том. Каза, че още работиш, затова дойдох да видя как си.
— Изоставаме с работата. Да знаеш случайно къде се намират бурканчетата за проби?
— Разбира се — отвърна той и отвори един шкаф. — Том не ми изглеждаше никак добре. На теб как ти се видя?
Не бях сигурен какво да отговоря, защото не знаех дали Пол е наясно със заболяването на Том. Пол разбра защо се колебая.
— Не се безпокой, знам, че има ангина пекторис. Да не би отново да получи криза?
— Не беше сериозна, но успях да го убедя да си отиде вкъщи — отвърнах с облекчение, че не трябваше да се преструвам.
— Радвам се, че те е послушал. Обикновено и със сила не можеш да го накараш да си тръгне — отвърна той и ми подаде бурканчето. — Какво е това?
Сложих малкото кафяво топче в бурканчето и му го подадох да го види.
— Обвивка от какавида. Прилича ми на какавидата на муха месарка. Сигурно е попаднала в ухото, докато сме мили тялото с маркуча.
Отначало Пол я погледна без всякакъв интерес, но после по изражението му разбрах, че е осъзнал значението на находката.
— Намери го в тялото, което ексхумирахте тази сутрин ли?
— Точно така.
Той подсвирна леко и взе бурканчето от ръцете ми.
— И как, по дяволите, е попаднала там?
Точно това се питах и аз. Мухите месарки са много важни в нашата работа, тъй като снасят яйцата си във всички телесни отверстия. Могат да проникнат почти навсякъде — както в открити, така и в закрити пространства.
Но не съм чувал някоя муха да е снасяла яйцата си на два метра под земята.
Затворих капачето.
— Единственото обяснение, за което се сещам, е, че трупът е престоял дълго време навън, преди да бъде погребан. Том каза ли ти за степента на разложение?