— За това, че е бил по-разложен, отколкото следва за шест месеца ли? — попита той, после кимна. — Обвивката е празна, значи трупът е престоял на открито поне десет-единайсет дни, така че мухата да може да се излюпи. Ако е бил погребан преди шест месеца, значи смъртта е настъпила миналата есен. Тогава времето е топло и влажно, така че трупът не се е мумифицирал, както ако беше лято.
Нещата започнаха да се изясняват. Случайно или не, тялото е било оставено да се разлага и едва след това е било положено в ковчега. Това обясняваше напредналия стадий на разложение.
За момент Пол остана безмълвен. Знам какво си мислеше и когато заговори, бе не по-малко развълнуван от мен.
— Ковчегът още ли е тук?
Излязохме от залата и отидохме в складовото помещение, където бяха оставени ковчегът и алуминиевият контейнер в очакване да бъдат прибрани от криминалистите. Когато отворихме капака на ковчега, отново ни лъхна ужасната смрад. Вътре беше смачканият и мръсен покров.
Пол го разгъна с помощта на форцепс.
До този момент всички се бяхме съсредоточили върху трупа и никой не беше обърнал внимание на покривалото. Сега, когато знаехме какво търсим, никак не беше трудно да го открием. В черните лепкави петна по памучния чаршаф намерихме още много обвивки от какавиди. Някои като тази, която бях открил, бяха празни, яйцата се бяха излюпили, но други бяха непокътнати. В тях нямаше ларви, но това бе нормално, защото за шест месеца меките им тела се бяха разложили.
— Е, това решава въпроса — заяви Пол. — Наличието на една обвивка може да е случайно, но не и на толкова много. Трупът е бил доста разложен, преди да бъде поставен в ковчега.
Той се пресегна да затвори капака, но аз го спрях.
— Какво е това?
В гънките на чаршафа се криеше още нещо. Взех форцепса от ръцете на Пол и внимателно го измъкнах.
— Какво е това, щурец ли? — попита той.
— Не ми прилича на щурец.
Без съмнение беше някакво насекомо. Бе дълго около три сантиметра и имаше нещо като продълговата черупка, разделена на сегменти. Беше леко смачкано и след смъртта крачетата му се бяха подгънали навътре, което още по-силно подчертаваше капковидната форма на тялото му.
Поставих насекомото върху чаршафа. На белия фон то изглеждаше още по-странно и не на място.
Пол се наведе, за да го огледа по-внимателно.
— Никога не съм виждал подобно нещо, а ти?
Поклатих глава. Нямах никаква представа какво е.
Знаех само, че мястото му не беше тук.
Работих още около два часа след като Пол си тръгна. Откриването на непознатото насекомо сякаш ми беше дало сили и вече не се чувствах уморен. Поставих всички останки във вани с препарат. Когато си тръгнах от моргата, все още усещах прилива на адреналин. С Пол бяхме решили, че е прекалено късно да се обаждаме на Том, за да му съобщим за откритието, но аз бях убеден, че сме постигнали пробив в разследването. Все още не знаех точно защо, но инстинктът ми подсказваше, че насекомото беше изключително важно.
Това ме караше да се чувствам добре.
Продължавах да разсъждавам върху това, докато прекосявах паркинга. Минаваше десет и в тази част на болничния комплекс нямаше абсолютно никой. Паркингът беше почти празен. Бях стигнал до средата и точно се канех да бръкна в джоба си за ключовете от колата, когато изведнъж целият настръхнах.
Бях сигурен, че не съм сам.
Извърнах се бързо назад, но не видях нищо. Паркингът бе потънал в мрак, малкото коли приличаха на тъмни сенки. Нищо не се движеше и въпреки това не можех да се отърся от усещането, че наблизо имаше нещо или някого.
Просто си преуморен и си въобразяваш разни работи. Отново се запътих към колата. Стъпките ми отекваха неестествено силно по покритата с чакъл земя.
И тогава чух как зад мен се изтърколи някакъв камък.
Обърнах се и ме заслепи ярък сноп светлина. Заслоних челото си с ръка, присвих очи и се опитах да видя нещо. Иззад паркирания наблизо пикап се измъкна тъмна фигура.
Човекът спря на няколко метра от мен, насочил светлината на фенерчето право в лицето ми.
— Ще ми кажете ли какво правите тук?
Гласът беше дрезгав и заплашително любезен, акцентът бе подчертано южняшки. Въпреки силната светлина успях да зърна нещо като униформа и се успокоих — беше охранител.