— Разбира се — отвърна равнодушно човекът с вестника.
Мъжът обаче продължи да се оглежда жално, затова другият неохотно остави четивото си на масата.
— Преди малко чух някакъв шум в храстите. Не видях нищо, но може и да е било куче.
Мъжът протегна врат.
— Къде?
— Ей там…
Човекът с вестника махна неопределено към храстите. Собственикът на кучето впери поглед в тази посока, синджирът леко се полюшваше в ръката му.
— До пътеката ли? Нищо не виждам.
Човекът въздъхна примирено и затвори вестника.
— Май ще е по-лесно да ви заведа…
— Много съм ви благодарен — усмихна се мъжът с кучето и навлезе в гората. — Имам го отскоро. Мислех, че съм го обучил, но от време на време побягва и изчезва.
Той спря, изсвири с уста и отново извика кучето по име. Човекът с вестника погледна малко притеснено тежкия синджир, след това хвърли поглед към пътеката. Наоколо нямаше абсолютно никой.
Изведнъж собственикът на кучето извика и се спусна напред. Стигна до едни храсти и се отпусна на колене. В гъсталака се виждаше тялото на черен лабрадор. Черепът му беше счупен и тъмната козина бе покрита с кръв. Собственикът на кучето протегна ръце към него, но не го докосна, сякаш го беше страх.
— Джаксън! О, Боже, погледнете главата му! Какво ли е станало?
— Счупих му черепа — отговори човекът с вестника и застана зад мъжа.
Собственикът на кучето се опита да стане, но нещо се уви около врата му и го пристегна. Натискът беше толкова силен, че задуши вика още в гърлото му. Той се опита да се изправи, но равновесието му беше нарушено, а ръцете и краката му бяха останали без сила. Сети се за синджира, но бе твърде късно. Мозъкът му отчаяно се опитваше да изпрати съответните импулси до мускулите, но вече бе започнало да му причернява.
Ръката му се сви спазматично един-два пъти и синджирът се свлече от безжизнените му пръсти.
Високо в клоните кълвачът наклони глава в опит да проумее сцената, която се разиграваше долу. Прецени, че нищо не го заплашва, и продължи да търси червеи и личинки.
Тракането на клюна му отекна в тишината на утрото.
От месеци не се бях чувствал толкова добре. Спах спокойно като никога, а чаршафите ми не бяха смачкани, което означаваше, че не се бях въртял през нощта. Направих обичайните си упражнения, които обикновено изискваха усилие от моя страна, но този път не ми се сториха толкова трудни.
Изкъпах се, след това включих телевизора и докато се обличах, затърсих канал с международни новини. Докато превключвах програмите, бях залят от порой реклами и безсмислени приказки. Подминах канала с местните новини и едва тогава осъзнах какво съм видял.
Превключих обратно и на екрана се появи физиономията на Ървинг с неговата добре поддържана брада. Говореше искрено и замислено, а интервюто водеше млада жена, чието изрисувано лице напомняше изкуствената красота на манекен от витрина.
— … разбира се. Думите „сериен убиец“ се използват прекалено често. За разлика от онзи, който е извършил няколко убийства, истинският сериен убиец е неподправен хищник. Серийните убийци са тигрите на съвременното общество, които се спотайват сред високата трева. Когато се сблъскате с много такива, се научавате да правите разлика.
— О, мили боже — изпъшках аз.
Спомних си, че вчера Ървинг закъсня за моргата, защото имаше интервю, но тогава не се замислих много по въпроса. Докато го гледах, усетих как доброто ми настроение се стопява.
— Вярно ли е, че са ви извикали от Бюрото за разследване, за да направите профил на убиец, след като в бунгало в Смоуки Маунтинс е бил открит обезобразен труп? — настоя журналистката. — И че във връзка с този случай се е наложила ексхумация?
Ървинг се усмихна мрачно.
— Съжалявам, но нямам право да обсъждам полицейското разследване, преди то да е приключило.
Журналистката кимна с разбиране, при което лакираната й руса коса въобще не помръдна.
— Но тъй като вие сте специалист по създаване на профили на серийни убийци, е логично да се предположи, че от Бюрото за разследване смятат, че имат работа точно с такъв човек. Възможно ли е това да е началото на поредица от убийства?
— Налага се да повторя, че не мога да дискутирам случая. Въпреки това съм сигурен, че хората могат и сами да стигнат до някои изводи — добави Ървинг уж съвсем невинно.