Розовото оцветяване беше очевидно.
Все още оглеждах черепа, когато Том влезе в залата. С него вървеше един нисък, доста закръглен мъж на около петдесет години. Тънката му рижа коса беше небрежно сресана върху зачервеното теме. Носеше очукано кожено куфарче, издуто от книгите вътре.
— Джош, запознай се с Дейвид Хънтър — започна Том още от вратата. — Дейвид, това е Джош Талбот. Той знае за буболечките всичко, което си заслужавала се знае.
— А Том знае, че мразя думата „буболечка“ — възрази Джош непринудено.
Той огледа стаята със светещи от нетърпение очи. Спря поглед върху костите, после бързо го отмести. Не за тях бе дошъл.
— И така, къде е онова мистериозно насекомо, което сте ми приготвили?
Лицето му светна, когато видя бурканчето за проби. Наведе се, така че насекомото да е на нивото на очите му, и започна да го разучава внимателно.
— Това се казва изненада!
— Знаеш ли какво е? — попита Том.
— О, да. Между другото, това е много ценна находка. Има само още един район в Тенеси, където е доказано наличието на Odonata. Преди тези насекоми са се срещали и тук, но сега такива красавци са рядкост.
— Радвам се да го чуя — заяви Том. — Би ли ни обяснил какво е точно?
Талбот се засмя.
— Разред Odonata включва два вида водни кончета, които се различават по размер и по начина, по който държат крилата си. Това нещо е ларва на водно конче — един от най-едрите видове, разпространени в Северна Америка. Среща се често в източните щати, но в Тенеси може да се види относително рядко. Ето, сега ще ви покажа.
Започна да рови в куфарчето си и извади дебел стар учебник с оръфани корици. Постави го на масата и започна да прелиства страниците, докато си тананикаше нещо. Спря и посочи една картинка.
— Ето го Epiaeschna heros, или казано по-просто, Блатно водно конче. Това са мигриращи насекоми, които през лятото и есента обитават гористи местности и езера, но в по-топлите региони се излюпват още през пролетта.
На снимката се виждаше огромно насекомо с формата на хеликоптер. То имаше същото издължено тяло и двойни криле като водните кончета, които бях виждал у дома, но това бе единствената прилика. Този вид бе дълъг колкото пръста ми и почти толкова дебел, с яркозелени тигрови шарки по кафявото тяло. Но най-забележителното нещо бяха очите му, огромни блестящи синьо-зелени сфери.
— Познавам колекционери на водни кончета от Тенеси, които биха дали мило и драго да притежават такъв възрастен екземпляр — продължи Талбот разпалено. — Само погледнете очите му! Направо са невероятни! В слънчев ден се забелязват от километър.
Том разглеждаше внимателно снимката.
— Значи сме открили ларвата на такова водно конче?
Талбот сключи пръстите на ръцете си, явно темата много му допадаше.
— Развитието на водните кончета не преминава през фазата на ларва. Те снасят яйцата си в спокойни или бавнотечащи води и щом се излюпят, са напълно пригодни за живот във водна среда. Когато съзреят, изпълзяват върху някое растение или стрък трева, претърпяват метаморфоза и се превръщат във възрастни индивиди.
— Но водните кончета обикновено не налитат на мърша, нали? — попитах аз.
— Боже мой, разбира се, че не. — Талбот беше направо шокиран от въпроса ми. — Те са хищници. Изхранват се предимно с комари, затова най-често се срещат в близост до вода, макар че блатното водно конче има предпочитания към крилатите термити. Значи сте открили този екземпляр в ковчег?
— Точно така. Смятаме, че е попаднал там заедно с трупа — отвърна Том.
— В такъв случай бих предположил, че трупът е лежал в непосредствена близост до вода — зави Талбот и отново взе бурканчето. — Това малко същество е изпълзяло, за да претърпи метаморфоза, и тогава е било отнесено заедно с трупа. Дори и да не е било смачкано, студът и тъмнината са го убили.
— Има ли определен район, където се среща особено често? — попита Том.
— Разпространен е не в бързотечащите потоци и реки, а в гористите местности, където има застояли води или езера. — Талбот погледна часовника си, след това бързо прибра учебника в куфарчето си. — Извинявайте, но трябва да тръгвам. Непременно ми се обадете, ако намерите някой жив екземпляр.