Том излезе да изпрати Талбот. Когато се върна след няколко минути, изглеждаше замислен.
— Сега поне сме наясно какво е — отбелязах аз. — Вероятно тялото е било оставено в близост до езеро или друга застояла вода, а това би могло да помогне на Гарднър.
Том, изглежда, изобщо не ме чу. Взе черепа и започна да го оглежда разсеяно, сякаш не съзнаваше напълно какво прави. Дори информацията за незасегнатата подезична кост и розовите зъби не му направи особено впечатление.
— Всичко наред ли е? — не издържах и попитах най-накрая.
Той остави черепа на масата.
— Дан Гарднър ми се обади тъкмо преди Джош да дойде. Алекс Ървинг е изчезнал.
Първата ми мисъл беше, че е станала някаква грешка, нали тази сутрин го бях видял по телевизията. След това си спомних, че интервюто е било заснето предишния ден.
— Какво се е случило?
— Никой не знае със сигурност. Тази сутрин е излязъл рано и повече не се е върнал. Никой не го е виждал оттогава.
— Не е ли малко прибързано да се твърди, че е изчезнал, след като го няма само от няколко часа?
— При други обстоятелства — да. Но той е извел кучето си на разходка. — В очите му се четеше тревога. — Намерили са кучето с разбит череп.
Кръвта се стича по умивалника и оцветява бързотечащата студена вода в яркочервено. В решетката на канала се закача парченце месо, бледорозово, тъй като водата е отмила кръвта по него. Ти го натискаш с пръст и то влиза в канала.
Нарязваш на ситно шепа люти чушки, слагаш ги в тигана и ги поръсваш с чеснова сол, като през цялото време си тананикаш разсеяно. Когато чушките са вече запържени, прибавяш към тях месото. Мократа плът започва да цвърти в горещата мазнина и се вдига облак пара. Разбъркваш леко месото и го оставяш да хване кафява коричка. Отваряш хладилника и вадиш кутия портокалов сок, сирене и майонеза. Избираш една що-годе чиста чаша и я избърсваш с пръст. Всичко наоколо е покрито с прах, но ти не го забелязваш. Тъй или иначе той изобщо не те притеснява. От време на време сякаш някаква завеса се вдига и виждаш разнебитената обстановка, в която живееш, мръсотията, натрупана в ъглите, но това ни най-малко не те тревожи. Разложението е част от естествения ход на живота, от къде на къде ще се противопоставяш на природата?
Изпиваш цяла чаша портокалов сок, избърсваш уста с опакото на ръката си, после намазваш две филии с майонеза и слагаш отгоре няколко големи бучки сирене. Наливаш си още портокалов сок и отиваш до голямата маса в средата на кухнята. На нея няма много свободно място, но все пак успяваш да закрепиш чинията си в ъгъла и придърпваш един стол. Както обикновено, сандвичите нямат абсолютно никакъв вкус, но все пак пълнят стомаха ти. Вече не страдаш, че нямаш нито обоняние, нито усещане за вкус.
Не и когато има толкова други неща, на които да се наслаждаваш.
Сега всичко ще се развие много бързо, но ти нямаш нищо против. Точно това очакваше, а ти се справяш най-добре, когато си под напрежение. Всичко става тъкмо както предполагаше. Точно както според плана. Да оставиш всичко в бунгалото беше риск, но затова пък добре пресметнат. Чувството бе странно, защото не работеше в обичайната обстановка. Решението да оставиш кутийката от филма бе плод на вдъхновение. Въобще не ти се искаше да оставяш трупа така, че да го открият, но това беше абсолютно необходимо. Искаше да направиш впечатление, а какъв по-добър начин от това да ги заведеш на местопрестъплението и да ги оставиш да си блъскат главите? Остави ги да капнат от умора, докато се мъчат да разгадаят следващия ти ход. Това изобщо няма да им е от полза.
Тогава ще бъде твърде късно.
Изяждаш сандвича си, допиваш портокаловия сок, който няма никакъв вкус — усещаш само, че е студен. В ъгъла на устата ти е останала малко майонеза. Отиваш до печката, за да провериш месото в тигана. Вдигаш капака и вдишваш издигащата се пара. Не усещаш никаква миризма, но очите ти започват да сълзят, а това е добър знак. Месото е хванало много приятна кафява коричка. Както обикновено, предпочиташ свинско пред телешко. По-евтино е, а ти така или иначе не можеш да усетиш разликата.
Взимаш лъжица и опитваш малко. Въпреки че не усещаш никакъв вкус, лютите подправки изгарят устата ти. Точно такова трябва да бъде истинското чили. Добавяш няколко консерви с домати, махаш тигана от огъня и го покриваш с капак. Оставяш го да се задушава; когато се върнеш, ще е съвсем готово.