Ти твърдо вярваш, че всичко трябва да бъде оставено да се задуши в собствен сос.
Взимаш найлоновата торба с мръсните дрехи, които трябва да оставиш в пералнята, и си напомняш да купиш провизии. Трябват ти още консервирани домати, запасите ти от батерии и мухоловки също почти са се изчерпали. Оглеждаш лепкавите ленти, които висят от тавана. Преди време наистина бяха лепкави, а сега целите са покрити с умрели черни мухи, както и с обвивките на други, по-големи пъстроцветни насекоми.
За миг по лицето ти се изписва недоумение, не се сещаш за какво точно са лентите. След това премигваш и се връщаш към действителността. На излизане спираш до масата. Мъжът, който лежи здраво привързан за нея, те поглежда с ужасените си очи и се опитва да каже нещо въпреки запушената си уста. Ти му се усмихваш.
— Не се безпокой. Скоро ще се върна.
Мяташ през рамо тежката торба с пране и излизаш…
10
Постепенно картината започна да се изяснява. Ървинг живеел близо до Кейдс Коув — красиво място в полите на Смоуки Маунтинс. Всяка сутрин преди закуска извеждал кучето си, черен лабрадор, на разходка в гората зад дома си. Това било неизменна част от ежедневието му, за която той неведнъж споменавал в интервютата, които с удоволствие давал.
Както всяка сутрин, личната му асистентка отишла в къщата около девет часа и включила кафемашината, така че любимото му френско кафе да е готово в момента, в който се върне.
Само че тази сутрин той така и не се върнал. Личната му асистентка — третата за последните две години — позвънила на мобилния му телефон, но никой не се обадил. Когато наближил обяд, а него все още го нямало, тръгнала да го търси. На по-малко от километър от къщата видяла полицай, който разговарял с възрастна двойка, чийто териер яростно лаел и се дърпал на каишката си. Когато минала покрай тях, дочула как разказват на полицая за мъртвото куче, намерено от техния териер. Кучето било черен лабрадор.
В този момент разбрала, че шефът й може би няма да се прибере за обяд.
Претърсили района и до тялото на лабрадора открили метален прът с кървави следи по него, а по калната земята наоколо се виждали следи от борба. И въпреки че наблизо имало следи от обувки, нито една не била достатъчно ясна, за да се снеме отпечатък.
От самия Ървинг нямало и помен.
— Не знаем със сигурност какво се е случило с него — призна Гарднър. — Вероятно кръвта по металния прът е само от кучето, но не можем да сме сигурни, докато не получим лабораторните резултати.
Бяхме в сградата на моргата, в малък безличен кабинет без прозорци. Том бе извикал Гарднър, който този път бе дошъл с Джейкъбсън — студена и недостъпна както винаги. Беше облечена в тъмносив костюм с пола до коляното, който изглеждаше съвсем същия като синия, с който я бях видял предния път. Зачудих се дали гардеробът й е пълен с еднакви костюми, до един в тъмни, неутрални цветове.
Всички много добре знаехме истинската причина за събирането ни, макар никой да не я бе споменал. Неизказаното правеше атмосферата в кабинета изключително напрегната. Гарднър не бе никак доволен от присъствието ми, но не каза нищо, само ми хвърли неодобрителен поглед. Изглеждаше още по-изморен и загрижен отпреди, гънките по кафявия му костюм бяха толкова, колкото и бръчките по челото му, сякаш беше подложен на по-силно земно притегляне от всички нас.
— Вероятно имаш някаква теория за случилото се? — попита Том.
Той седеше на бюрото и слушаше замислено, но на мен ми беше съвсем ясно, че изчаква подходящия момент. Само той беше седнал. Пред бюрото имаше още един стол, но той бе празен, сякаш очакваше пристигането на някой закъснял посетител.
— Възможно е Ървинг да е станал жертва на обир или случайно нападение, но още е твърде рано да се каже. На този етап не можем да изключим абсолютно нищо — обясни Гарднър.
— В такъв случай къде е тялото? — Раздразнението на Том започваше да си личи.
— Все още претърсваме района. Може да е бил ранен и неадекватен и затова да се е отклонил от пътя. Намерили са кучето в една гориста местност на километър от най-близкия път. Разстоянието е доста голямо и би било много трудно да пренесеш на ръце мъж, но това е единственият начин похитителят да го транспортира. Досега открихме само следи от стъпки и от велосипедни гуми.
— Може да са го заплашили с нож или пистолет и така да са го принудили да се придвижи пеша.