— Означава да не разхождате кучето си сами в гората — ядоса се Гарднър. — Да не се движете сами по тъмни улички нощем. Хайде, Том, не е необходимо да ти обяснявам какво трябва и не трябва да правиш.
Наистина не е необходимо. Спомних си колко се бях стреснал при появата на охранителя миналата вечер. Може би в бъдеще трябваше да паркирам на по-оживено място.
— Така да бъде, ще взимаме елементарни предпазни мерки — съгласи се невесело Том. След това сложи очилата на носа си. — Според теб какъв е шансът да откриете Ървинг?
— Всичките ни налични сили са ангажирани с това — каза предпазливо Гарднър.
Том не настоя повече. Всички много добре знаехме какви са шансовете за оцеляване на Ървинг.
— Ще наемете ли друг психолог?
— Още не сме решили — заяви Гарднър. — Не сме отхвърлили профила, който Ървинг направи на убиеца, но бихме искали да чуем и нечие друго мнение. А и Даян има много интересна теория.
По иначе безизразното лице на Джейкъбсън се разля руменина. Рефлексът за изчервяване трудно се поддава на контрол, което трябва да е много неприятно за човек, който непрекъснато се стреми да се владее.
— При цялото ми уважение към професор Ървинг мисля, че мотивът за убийствата не е сексуален, и не смятам, че убиецът непременно е хомосексуалист — каза тя. — Според мен професор Ървинг се е подвел от факта, че и двете жертви са мъже, при това голи.
Тя бе изказала това мнение, когато психологът бе дошъл да огледа трупа на Тери Лумис в бунгалото, но тогава той я постави на мястото й за това, че се осмели да му противоречи. За доброто на Ървинг искрено се надявах тя да се окаже права.
— Какво е вашето обяснение тогава? — попита Том.
— Все още нямам обяснение, но действията на убиеца подсказват, че не се ръководи от сексуален мотив. — Сдържаността й беше изчезнала и сега разговаряше с Том като с равен. — Имаме две местопрестъпления и два пръстови отпечатъка от хора, които най-вероятно ще се окажат жертви. Да не забравяме и иглите в трупа, заровен в гроба на Уилис Декстър нарочно, за да го ексхумираме. Убиецът се перчи, кара ни да се въртим в кръг, за да ни покаже кой командва парада. За него убийството не е достатъчно, той търси признание. Съгласна съм с професор Ървинг, че става дума за патологичен нарцисизъм, но според мен нещата са по-дълбоки. Тук вече навлизаме в полето на психиатрията, но по мое мнение убиецът демонстрира всички признаци на болезнен нарцисизъм.
Том изглеждаше объркан.
— Извинете, но изобщо не разбирам за какво говорите.
Джейкъбсън се бе разпалила и думите на Том ни най-малко не я смутиха.
— Хората, които страдат от нарцисизъм, са влюбени в себе си и това се проявява най-силно при онези, които страдат от болезнен нарцисизъм. Те имат патологично високо самочувствие, може да се каже, че страдат от мегаломания и непрекъснато търсят вниманието и възхищението на околните. Смятат, че са нещо повече от другите, и искат и хората около тях да ги признаят за такива. Най-важното е, че те са садисти, които не изпитват никакви угризения на съвестта. Не получават непременно удоволствие от болката, която причиняват, но се наслаждават на усещането за власт, която тя им дава. Освен това са безразлични към страданието, което причиняват.
— Значи, става въпрос за психопат — обадих се аз.
Джейкъбсън извърна сивите си очи към мен.
— Не точно, въпреки че има някои общи черти. Страдащите от болезнен нарцисизъм са способни на извънредна жестокост, но, от друга страна, изпитват възхищение и дори уважение към хората, които притежават „подходящите“ черти — обикновено власт и успех. Според Кернбърг…
— Мисля, че не е необходимо да навлизаш в подробности, Даян — прекъсна я Гарднър.
Джейкъбсън го погледна смутено, но продължи:
— Това, което искам да кажа, е, че според мен имаме работа с човек, който изпитва нужда да демонстрира превъзходството си както пред нас, така и пред себе си. Той непрекъснато се сравнява с останалите и има усещането, че не е оценен по достойнство. Това обяснява прекаленото му старание с постановката на труповете, както и реакцията му на казаното от професор Ървинг по телевизията. Бил е бесен не само защото действията му са били публично омаловажени, а и защото друг е заел мястото му под прожекторите.
— Това важи само ако отвличането на Ървинг е дело на същия човек — намеси се Гарднър и я погледна предупредително.