— Няма да усетиш кога ще дойде време да го караш на училище — засмя се Том.
С пристигането им настроението му се пооправи, атмосферата на масата беше приятелска и спокойна. Вечерята бе съвсем обикновена — печена сьомга с картофи и салата, но Мери готвеше толкова добре, че яденето изглеждаше наистина специално. Докато сервираше десерта — топъл пай с праскови и сладолед — Сам се наведе към мен през масата:
— Как си? Не ми изглеждаш така напрегнат, както последния път — каза тя съвсем тихо, така че никой друг да не я чуе.
Последната ни среща беше в ресторанта, когато ми се стори, че долавям парфюма на Грейс Стракън. Имах чувството, че това беше станало преди седмици, а оттогава бяха минали само няколко дни. Междувременно обаче се бяха случили толкова много неща.
— Така е — усмихнах се аз. — Честно казано, чувствам се много добре.
Тя впери изпитателен поглед в мен.
— Личи си.
Стисна леко ръката ми и отново се включи в общия разговор.
След като привършихме с яденето, Мери и Сам отидоха в кухнята да правят кафе, като отхвърлиха категорично предложението ни за помощ.
— Много добре знам, че искате да си говорите по работа, а ние със Сам имаме по-интересни теми за обсъждане.
— Да се обзаложим ли, че ще си говорят за бебета? — засмя се Том, след като те излязоха от стаята, и потърка ръце. — Е, тази вечер ще пийна малко бърбън. Ще се присъедините ли към мен? Имам бутилка „Блантънс“ и само си търся повод да я отворя.
— На мен сипи съвсем малко — обади се Пол.
— А ти, Дейвид? Имам и шотландско уиски, ако предпочиташ.
— Не, благодаря, ще пия бърбън.
Том отиде до шкафа, извади чаши и една много интересна бутилка с миниатюрен кон и жокей върху капачката.
— Има лед, но ако отида в кухнята, Мери ще започне да ми чете конско, че не трябва да пия. Дейвид, хайде и ти да ми спестиш неодобрението си, ако обичаш.
Нямах намерение да му казвам каквото и да било. Понякога въздържанието носеше повече вреда, отколкото полза. Том ни подаде по една чаша, после вдигна своята.
— За ваше здраве, господа.
Бърбънът беше мек и имаше привкус на прегорял карамел. Отпивахме мълчаливо и с удоволствие. Том се изкашля.
— Използвам случая, че и двамата сте тук, за да ви съобщя нещо. То не те засяга особено, Дейвид, но е добре да го чуеш.
С Пол се спогледахме. Том впери замислен поглед в чашата си.
— И двамата знаете, че възнамерявах да се пенсионирам в края на лятото. Е, реших да не чакам толкова дълго.
Пол остави чашата си на масата.
— Сигурно се шегуваш.
— Време е — отвърна просто Том. — Съжалявам, че ви го казвам така неочаквано, но… Не е тайна, че напоследък не съм добре със здравето. Освен това трябва да мисля и за Мери. Според мен най-подходящият момент е краят на другия месец. Това е само с няколко седмици по-рано от предвиденото, а освен това Центърът няма да спре да работи без мен. Мисля, че следващият директор ще се справи много добре.
Тези думи бяха насочени към Пол, но той не им обърна никакво внимание.
— Някой друг знае ли за това?
— Не, само Мери. Следващата седмица има факултетен съвет. Възнамерявам да съобщя решението си тогава, но исках вие да го чуете първи.
Пол все още изглеждаше изненадан.
— Господи, Том! Не знам какво да кажа.
— Можеш да кажеш „Честито пенсиониране“ — засмя се Том. — Това не е краят на света. Може да продължа да поработвам от време на време като консултант. Да вдигнем още един тост.
Той се протегна към бутилката с бърбън и доля чашите ни. Усещах, че в гърлото ми е заседнала бучка, но Том в никакъв случай не би искал да ни види размекнати. Вдигнах чаша.
— За новото начало.
Той чукна чашата си в моята.
— Да пием за това!
Тази новина придаде сладко-горчив привкус на цялата ни вечер. Мери сияеше, когато двете със Сам се върнаха в стаята, но очите й бяха пълни със сълзи. Сам не направи никакъв опит да скрие своите и прегърна Том толкова силно, че той трябваше да се приведе над големия й корем.
— Радвам се за теб — заяви тя и избърса очите си.
Том се усмихна широко и ни разказа за плановете им с Мери, като през цялото време я държеше за ръка. Но въпреки това в атмосферата се усещаше тъга, която нищо не можеше да прикрие. Том не просто се оттегляше от работа.
Той поставяше края на цяла една епоха.