Когато наближихме вратата, до ушите ни достигна разговор на висок глас. Вътре видях Джейкъбсън, доста по-ниска от тримата мъже около нея, което обаче не й пречеше да разговаря с предизвикателно вирната брадичка. Предположих, че двама от мъжете са от санитарните власти, за които Гарднър бе споменал. Третият бе Йорк. Говореше високо, с треперещ глас, като не спираше да размахва пръст.
— … безобразие! Това е почтена професия! Не позволявам да ми правите подобни намеци…
— Никой не прави намеци, господине — прекъсна го Джейкъбсън любезно, но твърдо. — Това е част от полицейско разследване, така че във ваш интерес е да ни сътрудничите.
Очите на собственика на погребалната агенция щяха да изхвръкнат.
— Вие глуха ли сте? Вече ви казах, че не знам нищо! Давате ли си сметка, че по този начин съсипвате репутацията ми?
Като че ли мръсотията наоколо изобщо не му правеше впечатление. В този момент ни забеляза и спря тирадата си.
— Доктор Либерман! — извика той и се затича към нас. — Сър, ще ви бъда много благодарен, ако ми помогнете да изясним това недоразумение! Обръщам се към вас като професионалист към професионалист — бихте ли обяснили на тези хора, че нямам нищо общо с това?
Том отстъпи неволно, а Гарднър застана между двамата.
— Доктор Либерман е тук по работа, свързана с Бюрото за разследване, господин Йорк. Върнете се вътре и агент Джейкъбсън ще…
— Няма да стане! Няма да стоя безучастно и да наблюдавам как потъпквате доброто име на „Стийпъл Хил“!
На ярката сутрешна светлина ясно се виждаше, че костюмът на Йорк е мръсен и измачкан, а по износената яка на ризата му имаше мазни гънки. Тази сутрин не се беше обръснал и по бузите му бе набола сива брада.
Джейкъбсън застана от другата му страна, така че в момента собственикът на погребалната агенция се намираше между нея и Гарднър и нямаше как да се измъкне. До мърлявия мъж тя изглеждаше необикновено свежа и чиста. Долових мирис на сапун и дискретен аромат на тоалетна вода.
Лицето й обаче не излъчваше женствена мекота, напротив — изглеждаше непоколебима.
— Трябва да влезете вътре, сър. Господата от санитарните власти искат да ви зададат няколко въпроса.
Йорк се остави да го отведе в сградата, но продължи да поглежда към нас през рамо.
— Това е конспирация! Конспирация! Мислите, че не знам какво става тук ли?
Гарднър отведе Том встрани, а гласът на Йорк продължи да отеква зад гърбовете ни.
— Съжалявам за това — каза той.
Том се усмихна, но изглеждаше доста обезпокоен от случилото се.
— Изглежда доста разстроен.
— Много скоро ще се разстрои още повече.
Гарднър ни поведе към гъстата борова гора зад параклиса. Между стъблата на дърветата бе опъната полицейска лента, а през клоните успях да забележа облечени в бяло хора, които работеха.
— Едно от кучетата открило останките — поясни Гарднър. — Разхвърляни са на доста голяма площ, но изглежда, че принадлежат на един и същи човек.
— Сигурни ли сте, че са човешки останки? — попита Том.
— Така мислим. В началото не можахме да разберем, защото са силно оглозгани. След това открихме човешки череп, така че с голяма доза сигурност може да се предположи, че останките са от един и същи индивид. Но след случая „Трай-Стейт“ не искам да поемам никакви рискове.
Не можех да го виня. През 2002 година случаят от крематориума „Трай-Стейт“ в Ноубъл, Джорджия, бе отразен от всички световни медии. Тогава на територията на крематориума инспекторите откриха човешки череп. Оказа се обаче, че това е само върхът на айсберга. Собственикът, който така и не успя да даде смислено обяснение за постъпката си, просто запазил много от труповете, които би трябвало да кремира. Намериха над триста тела, наблъскани в малки подземни гробници или натрупани един върху друг в близката гора. Трупове бяха открити дори в къщата на собственика. Но колкото и ужасен да беше онзи случай, имаше една съществена разлика със сегашния.
Нито един от хората, чиито трупове бяха намерени там, не бе убит.
Гарднър ни заведе до края на гората, където беше опъната сгъваема маса, върху която имаше кашони със защитно облекло и маски.
Агентът гледаше Том така, сякаш започваше да се чуди дали задачата ще му е по силите.