Выбрать главу

Като предното стъкло на кола.

Сега вече бях сигурен, че това са останките на Уилис Декстър, което значеше, че надали ще научим много от тях. Бях почти убеден, че механикът е умрял при катастрофа, а не е бил убит. Единствената му връзка с престъпленията беше, че убиецът си е присвоил ковчега и гроба му. Ако липсваше ръка или някой от пръстите, тогава щеше да стане ясно как отпечатъците му са се озовали върху филмовата кутийка толкова време след смъртта му. Но не намерихме нито една фаланга, нито кост от китката, а като се има предвид колко голяма бе гората, надали изобщо щяхме да ги открием. Останките бяха съвсем оглозгани от хищниците. Дори малките костици да не бяха изядени, можеха да са къде ли не.

— Напразно бихте път дотук, а, докторе? — усмихна се Джери, докато снимах последната находка — наполовина изгризано ребро. — Май нищо друго не можете да установите, освен че останките са човешки. А това и ние можехме да ви го кажем. Както и да е, ако сте приключили, да започваме да прибираме всичко по кутиите и торбите.

Намекът беше съвсем прозрачен. Точно щях да си тръгвам, когато забелязах още едно знаменце.

— Какво е онова там?

— Някакви зъби. Сигурно са изпаднали, когато е била откъсната челюстта.

В това нямаше нищо необичайно. Обикновено мършоядите изяждат първо лицето и зъбите лесно биха могли да изпаднат от липсващата долна челюст. За момент реших, че не си заслужава да ги разглеждам. Бях уморен и потен, а освен това исках да разбера как е Том. Но опитът ме бе научил да не приемам нищо за дадено.

— Ще им хвърля един поглед — казах аз.

Знаменцето беше забито между оголените корени на един нисък бор. Не беше далече от мястото, където бе открит гръдният кош, но трябваше да застана съвсем близо, за да успея да различа зацапаните, белезникави зъби. Бяха четири кътника, така покрити с мръсотия, че едва се забелязваха между боровите иглички. Тази находка беше доказателство за прецизната работа на криминалистите. И въпреки това, докато ги гледах, имах чувството, че нещо не е наред…

В момента, в който осъзнах какво, забравих и за жегата, и за дискомфорта.

Какво, по дяволите…? Наведох се, за да ги огледам по-добре.

— Просто някакви зъби, нали ви казах. Е, свършихте ли вече? — попита Джери, докато снимах зъбите.

Намекът беше още по-ясен и от предишния.

— Направихте ли снимки на зъбите? — попитах аз.

Джери ме изгледа така, все едно бях пълен идиот, че задавам подобен въпрос.

— Скъсахме си задниците от правене на снимки, докторе.

Изправих се.

— На ваше място бих направил още няколко, за всеки случай. Ще ви трябват.

Докато той гледаше изумено след мен, аз тръгнах към гробището. Когато се измъкнах от задушната гора и най-после свалих с облекчение маската от лицето си, то бе плувнало в пот. Разкопчах ципа на гащеризона, мушнах се под полицейската лента и започнах да се оглеждам за Том. Той стоеше малко встрани и разговаряше с Гарднър и Джейкъбсън в сянката на живия плет. Изглеждаше добре, но успокоението ми беше краткотрайно, защото видях, че и Хикс е там. След миг дочух разгорещения им разговор.

— … никакво законово основание да участва в това разследване и вие много добре го знаете!

— Това е нелепо. Не бъди толкова дребнав, Доналд — отвърна Том.

— Дребнав ли? — патологът издаде напред брадичка и слънцето се отрази в голата му глава. — И съдията ли ще наречеш „дребнав“, когато отхвърли обвинението в убийство само защото експертът, който трябва да даде показания, е оставил помощника си да се разхожда по местопрестъплението без никакъв надзор? И най-вероятно този помощник дори няма да бъде в страната, когато делото влезе в съда.

Не беше никак трудно да се досетя за кого става въпрос. Когато се приближих към тях, всички замлъкнаха. Предпочетох да започна с най-важното за момента.

— Как си? — попитах Том.

— Добре съм. Просто трябваше да пийна малко вода.

Все още беше блед, но изглеждаше по-добре. По погледа му разбрах, че не трябва да споменавам за кризата му пред останалите.

— Някакъв проблем ли има? — обърнах се аз към Гарднър.

— Позна! Наистина има проблем! — намеси се Хикс.

Усещах, че се забавлява въпреки цялото възмущение, което демонстрираше.