— Нека го обсъдим някой друг път — предложи Гарднър уморено.
Но патологът нямаше намерение да остави нещата така.
— Не, трябва да решим проблема сега! Това е едно от най-значителните разследвания на серийни убийства в Щатите за последните години. Не можем да рискуваме един аматьор да провали всичко!
Аматьор ли? Стиснах зъби и замълчах, макар че този път наистина се ядосах. Въпреки това знаех, че каквото и да кажа, само ще влоши нещата.
— Дейвид е не по-малко компетентен от мен — отвърна Том, но нямаше сили да спори с Хикс.
— Това няма никакво значение! — възрази патологът и насочи заканително пръст към Том. — Не можете да го оставите да се разхожда сам из местопрестъплението. А ти какво ще кажеш, Гарднър? Още малко и ще започнеш да продаваш билети и да пускаш всеки, който иска да позяпа.
Гарднър стисна ядно зъби, ударът бе попаднал в целта.
— Има логика в това, Том.
— По дяволите, Дан, та Дейвид ни прави услуга.
Не можех да ги слушам повече. Съвсем ясно беше как ще завърши спорът.
— Добре, не искам да усложнявам нещата повече.
Том изглеждаше смазан, а Хикс едва се сдържаше да не се ухили.
— Не се обиждайте, доктор… Хънтър ли беше? Убеден съм, че сте уважаван специалист във вашата страна, но тук е Тенеси. Това разследване не е ваша работа.
Замълчах, за да не си изпусна нервите. Джейкъбсън бе впила поглед в Хикс, но по лицето й не можеше да се прочете какво мисли. Изражението на Гарднър показваше, че иска всичко да приключи възможно най-бързо.
— Съжалявам, Дейвид… — промълви Том безпомощно.
— Всичко е наред.
Подадох му фотоапарата. В този момент исках да съм някъде другаде. Където и да е.
— Ще се справиш ли?
Не исках да казвам нищо повече пред останалите, но Том разбра какво имах предвид. Кимна бързо със смутено изражение. Понечих да си тръгна и се сетих, че трябва да му кажа още нещо.
— Непременно погледни зъбите, които са открили. Не са част от останките.
— Откъде знаете това? — настоя да разбере Хикс.
— Защото са от прасе.
Отговорът ми го накара да замлъкне. Видях как в очите на Том проблесна любопитство.
— Предкътници ли?
Кимнах; знаех, че ще разбере какво имам предвид. Но само той, не и останалите. Хикс ме гледаше втренчено, като че ли ме подозираше в някаква измама.
— Искате да кажете, че са открили зъби от прасе? И какво правят тук?
— Защо питате мен? Аз съм само един аматьор — отвърнах.
Беше глупаво от моя страна, но не можах да се сдържа. Докато си тръгвах, видях, че Том се е ухилил. По устните на Джейкъбсън май също играеше лека усмивка.
Но това не ме накара да се почувствам по-добре. Отправих се към предната страна на параклиса. Когато свалях гащеризона, дръпнах ципа толкова силно, че той се скъса. Натъпках дрехата в пластмасов контейнер, наполовина пълен с употребявано защитно облекло. Когато свалих гумените ръкавици, потта направо се стичаше от ръцете ми и по земята се образуваха тъмни петна, които напомняха модернистична картина. От дългото носене на ръкавиците ръцете ми бяха станали бледи и набръчкани. В този момент нещо ме бодна, някакво усещане за дежа вю.
За какво ми напомня това?
Бях прекалено ядосан, за да продължа да разсъждавам, а и се сетих за една досадна подробност. Том ме беше докарал до „Стийпъл Хил“. След като напуснах сцената така гордо, нямаше с какво да се прибера.
Супер! Хвърлих ръкавиците в контейнера, извадих телефона от джоба си и тогава се сетих, че не знам номера на нито една местна таксиметрова компания. А дори и да знаех, таксито нямаше да бъде допуснато в гробището.
Изругах. Разбира се, можех да изчакам Том да приключи, но гордостта ми пречеше. Добре де, ще вървя пеша. Бях обзет от инат, а и прекалено ядосан, за да ми пука.
— Доктор Хънтър!
Обърнах се и видях Джейкъбсън, която вървеше към мен. Слънцето светеше право в лицето й и тя бе присвила леко очи, при което в ъгълчетата на сивите й очи се образуваха ситни бръчици. Това й придаваше шеговито изражение, което смекчаваше чертите й.
— Доктор Либерман ми каза, че сте дошли с неговата кола. Как ще се върнете в града?
— Все ще се оправя някак.
— Аз ще ви закарам.
— Не, благодаря — не бях в настроение да приемам услуги. Тя махна един измъкнал се кичур и го подпъхна зад ухото си. Не можех да разгадая израза на лицето й.