— Абсолютно.
— Защо смятате, че са били оставени там нарочно?
— Защото няма никаква друга причина да бъдат там. Бяха над гръдния кош, точно където е стояла главата, преди мършоядите да се заемат с тялото. По нито един от зъбите нямаше следи от увреждания. Ако по тях е имало остатъци от венечна тъкан, гризачите щяха да ги оглозгат. Което значи, че зъбите са били абсолютно чисти, когато са били поставени там.
Джейкъбсън леко се намръщи.
— Какъв е смисълът на всичко това?
— Не питайте мен. Може би този, който ги е оставил, отново е искал да се поперчи.
— Не разбирам. Защо ще се перчи, като оставя зъби от прасе?
— Предкътниците на прасето много приличат на човешките кътници. Ако не знаете какви са разликите, много лесно бихте ги объркали.
Джейкъбсън престана да се мръщи.
— Значи убиецът е искал да ни покаже, че е наясно дори с такива подробности. Също като пръстовите отпечатъци, оставени на мястото на престъплението. Той не само ни проверява, но и се хвали колко е умен.
Тя се стресна, когато един клаксон изсвири зад нас, за да й подскаже, че свети зелено. Потегли, но усетих, че леко се притесни. Извърнах глава към прозореца, за да не види усмивката ми.
— Това са тясно специализирани познания. Кой би могъл да има достъп до такава информация? — попита тя. Вече бе възвърнала увереността си.
— Това не е тайна. Всеки с… — започнах аз и спрях.
— С познания по съдебна медицина — завърши тя изречението вместо мен.
— Точно така — признах с неохота.
— Като например специалист по съдебномедицинска антропология?
— Или съдебномедицинска археология или патология. Или която и да е друга от десетината съдебномедицински специалности. Всеки, който си направи труда да прелисти учебниците, ще намери тази информация. Това не означава, че трябва да започнете да сочите с пръст хората, които работят в тази сфера.
— Никого не соча с пръст.
Настъпи неудобно мълчание. Чудех се как да го наруша, но при настроението на Джейкъбсън и дума не можеше да става за общи приказки. Загледах се през прозореца, чувствах се потиснат и уморен. Броните на минаващите покрай нас коли блестяха на силното следобедно слънце.
— Не вярвате особено много на психологията, нали? — попита неочаквано тя.
Щеше ми се да не бях казвал нищо по въпроса, но сега вече нямаше измъкване.
— Според мен понякога прекалено много се разчита на нея. Тя може да бъде наистина полезна, но не е безгрешна. Доказателство за това е профилът, който създаде Ървинг.
Тя вирна брадичка.
— Професор Ървинг се подведе от факта, че жертвите са мъже и освен това бяха голи.
— Значи, според вас това не е от значение?
— Не, фактът, че са мъже, не е от значение. Според мен вие с доктор Либерман много добре обяснихте причината телата да са голи.
Тези думи силно ме изненадаха, но бързо дойдох на себе си.
— Голото тяло се разлага по-бързо от облеченото — казах аз и се ядосах на себе си, че не се бях сетил по-рано за това.
Тя кимна. Като че ли и на нея й се искаше по-бързо да забравим за неудобната ситуация.
— И трупът на Тери Лумис, и останките, които ексхумирахме, бяха в по-напреднал стадий на разложение, отколкото може да се очаква. Съвсем логично е да се предположи, че причината за голотата е една и съща.
Още една възможност за убиеца да предизвика объркване и да демонстрира познанията си.
— Във всеки случай ексхумираният труп е трябвало да бъде съблечен, за да се поставят иглите — отбелязах аз. — А след като веднъж са били поставени, е било твърде рисковано да прави опит да го облече. Но това не променя факта, че всички жертви са мъже.
— Искате да кажете тези, които сме открили досега.
— Значи, според вас има и други, за които още не знаем?
В първия момент си помислих, че съм отишъл прекалено далече. Джейкъбсън не ми отговори и аз си казах, че не е длъжна да го прави. Вече не бях част от разследването. Свиквай с тази мисъл. Вече си просто турист.
Мислех да зарежа темата, когато тя взе решение.
— Това е чисто теоретично разсъждение. Съгласна съм с професор Ървинг, че до този момент сме открили само жертвите, които убиецът е искал да открием. Ако се съди по изключителната жестокост и самочувствие, които проявява, спокойно можем да предположим, че има и още. Никой не стига до такова високо ниво на… съвършенство — не се сещам за по-подходяща дума, — от първия път.