Тази мисъл не ми беше хрумвала досега. Трябва да призная, че тя доста ме разтревожи.
На един от завоите слънцето блесна право в очите й и тя свали сенника.
— Каквито и да са плановете на убиеца, според мен физическите особености на жертвата не играят никаква роля — продължи тя. — Дотук имаме един трийсет и шест годишен бял застрахователен агент, чернокож мъж на петдесет и няколко години и най-вероятно четирийсет и четири годишен психолог, като между тях не съществува никаква връзка. Това говори, че си имаме работа с човек, който подбира жертвите си на случаен принцип. Не мисля, че за него полът има значение.
— Ами Ървинг? Той не е бил подбран случайно, а съвсем целенасочено.
— Професор Ървинг беше изключение. Според мен той не е влизал в плановете на убиеца, докато не се появи по телевизията. Тогава убиецът действа почти мигновено, което ни показва още нещо много важно.
— Освен че е побъркан и много опасен?
По устните й пробягна лека усмивка.
— Освен това. Всичко дотук говори, че това е човек, който много внимателно обмисля и планира действията си. Забил е иглите в трупа шест месеца, преди да остави отпечатъците на Декстър в бунгалото. Това показва подреден и методичен ум. Но случилото се с професор Ървинг говори, че убиецът има и друга страна. Понякога е импулсивен и неуравновесен. Засегнеш ли егото му, той престава да се контролира.
Направи ми впечатление, че вече съвсем откровено говори за Ървинг като за жертва.
— Това добре ли е или зле?
— Зависи. Това означава, че е непредсказуем, което го прави още по-опасен. Но ако действа импулсивно, рано или късно ще допусне грешка — Слънцето се отрази в бронята на колата пред нас и Джейкъбсън отново присви очи. — Очилата ми са в джоба на сакото. Бихте ли ми ги подали?
Сакото й бе внимателно сгънато на задната седалка. Извърнах се и го взех, при което усетих лекия аромат, който се излъчваше от него. Бръкнах в джоба и този жест ми се стори необичайно интимен. Открих големи слънчеви очила и й ги подадох. Когато тя ги взе, за миг пръстите ни се докоснаха. Кожата й беше суха и хладна, но се усещаше, че е гореща под повърхността.
— Благодаря — каза тя и си сложи очилата.
— Преди малко говорехте за плановете му — припомних й аз. — По-рано споменахте, че той с цялото си същество се стреми към признание, че страда от… как го нарекохте? Болезнен нарцисизъм? Това обяснява ли поведението му?
Джейкъбсън леко наклони глава. Сега очите й не се виждаха и тя изглеждаше по-непроницаема от когато и да било.
— Това обяснява крайностите, до които е готов да стигне, но не и първопричината за убийствата. Изглежда, това, което върши, му носи удовлетворение, задоволява някаква негова патологична нужда. И ако тя не е сексуална, тогава каква е?
— Може би му доставя удоволствие да причинява болка? — предположих аз.
Тя поклати глава. На челото й, над слънчевите очила, се появи лека бръчка.
— Не е така. Може би му доставя удоволствие усещането за власт, но има и нещо друго, по-важно. Нещо, което го кара да убива. Обаче все още не знаем какво е то.
Един черен пикап се изравни с нас и закри слънцето. Беше огромен в сравнение с колата, истинско бензиново чудовище със затъмнени прозорци. Бързо ни задмина, засече ни най-неочаквано и навлезе в нашата лента. Инстинктивно направих движение с крак, като че ли натискам спирачка, и се подготвих за сблъсък. Но Джейкъбсън докосна съвсем леко спирачката и сви в съседната лента толкова плавно, като че ли го бе репетирала.
Това беше истинска демонстрация на майсторско шофиране, но по-изненадващото беше, че този инцидент сякаш не й направи никакво впечатление. Само хвърли гневен поглед към пикапа, който ускори и отмина, и не каза нищо.
Въпреки това тази случка ни развали настроението. Тя отново стана мълчалива, дали защото се замисли върху разговора ни, или защото бе започнала да съжалява, че се е разприказвала. Във всеки случай вече нямахме много време за приказки, защото наближавахме центъра на Ноксвил. Настроението ми се сриваше с всяка изминала минута. Джейкъбсън ме остави пред хотела, студена и непроницаема като стена. Очилата скриваха очите й, тя ми кимна едва забележимо и потегли, оставяйки ме на тротоара. Мускулите ме боляха от придвижването приведен през боровата гора.