Скоро след това се върнах в Англия и няколко седмици по-късно се запознах с бъдещата си съпруга Кара. При мисълта за нея и за дъщеря ни изпитах познатото усещане за пропадане, но вече бях свикнал с него и не се оставих да ме погълне. Какво се пееше в онази песен на Джон Ленън? Животът е това, което се случва, докато ние си правим планове.
И така можеше да се каже.
Взех мобилния си телефон от масата и влязох в указателя. Пред очите ми изскочиха името и номера на Джени. Прехвърлих различните опции, докато стигнах до Изтриване. Задържах пръста си на бутона. След това, без да го натисна, затворих телефона и го прибрах в джоба си.
Довърших си виното и се опитах да мисля за нещо друго. Представих си Джейкъбсън — как седи в колата, загорелите й стегнати ръце под късите ръкави на бялата й блуза. Не знаех абсолютно нищо за нея. Не знаех на колко години е, къде живее, не можех дори да си спомня малкото й име.
Но бях забелязал, че не носи халка на лявата си ръка.
О, стига вече. Въпреки това не можех да сдържа усмивката си и си поръчах още една чаша вино.
Навън се смрачава. Това е любимата ти част от денонощието. Преходът между двете крайности — ден и нощ. Рай и ад. Земята е в такава фаза на въртенето си, че не е настъпило нито едното, нито другото, така че в момента и двете са възможни.
Де да беше толкова просто.
Внимателно изчеткваш обектива на фотоапарата, след това нежно го забърсваш с мека като масло кърпа, докато прецизно шлифованото стъкло светва като огледало. Накланяш обектива така, че да отрази светлината, и го оглеждаш внимателно за някоя прашинка, която да зацапа идеалната повърхност. Няма нищо, но ти продължаваш да го бършеш, просто така, за всеки случай.
Фотоапаратът е най-ценната вещ, която притежаваш. Откакто го купи преди много години, старата „Лайка“ е непрекъснато в употреба и нито веднъж не те разочарова. Черно-белите образи, които създава, са винаги кристалночисти, толкова ясни, че направо можеш да се слееш с тях.
Фотоапаратът не е виновен, че онова, което търсиш, все още ти убягва.
Казваш си, че тази вечер нещата няма да са по-различни от друг път, но знаеш, че не е така. Досега винаги действаше под прикритие и делата ти оставаха ненаказани, защото никой не знаеше, че съществуваш. Сега всичко се промени. И въпреки че решението беше твое, именно ти избра светлината на прожекторите, знаеш, че вече нищо няма да е както преди.
За добро или зло, решението вече е взето. Няма връщане назад.
Вярно, че ти подготви всичко много добре. Нямаше да се захванеш с това, без да имаш стратегия как да се измъкнеш. Когато моментът настъпи, ти отново ще потънеш в сенките, точно както преди. Но първо трябва да доведеш започнатото докрай. Наградата е голяма, но рискът — също.
Не можеш да си позволиш грешка.
Опитваш да си повярваш, че това, което ще се случи тази вечер, няма абсолютно никакво значение на фона на цялото и ти ще продължиш работата си въпреки всичко. Но това не ти звучи убедително. Истината е, че сега залогът е много голям. Макар и да не искаш да признаеш, ти си напълно наясно, че всичките ти грешки са имали последствия. Ти наистина имаш нужда от това, трябва ти потвърждение, че всички тези години не са отишли напразно.
Целият ти живот.
Приключваш с почистването на обектива и си наливаш чаша мляко, което да неутрализира киселината в стомаха ти, но той така се е свил на топка, че не можеш да хапнеш и залък. Млякото беше отворено от няколко дни и най-вероятно е развалено, защото по повърхността му плуват парцали. Но ето че има полза от това да не можеш да вкусиш или помиришеш нищо. Изпиваш го наведнъж, с поглед, вперен в силуетите на дърветата, които се виждат през прозореца. Оставяш празната чаша върху кухненската маса, зацапаното стъкло призрачно заблестява в падащия мрак.
Призрачно стъкло — идеята ти харесва.
Но доброто ти настроение скоро изчезва. Тази част ти е най-омразната — чакането. И все пак няма да чакаш още дълго. Поглеждаш към другия край на стаята, където, закачена на вратата, виси униформата. Вече едва се вижда в сумрака. Ако някой я огледаше щателно, щеше да види разликата, но повечето хора не се заглеждат особено. В първите секунди виждат само, че е униформа.