На теб това ти стига.
Наливаш си още една чаша мляко и продължаваш да гледаш през прозореца, докато не угасва и последната светлина в небето.
13
Зъболекарят лежеше така, както го бях оставил последния път. Беше проснат по гръб и толкова неподвижен, колкото могат да бъдат само мъртвите. Но в други отношения се беше променил. Меките тъкани бяха изсъхнали под въздействието на слънцето, а кожата и косата се свличаха от него като ненужно палто през лятото. След още няколко дни щяха да останат само сухожилията, а не след дълго щяха да се белеят само костите му.
Сутринта се събудих с доста неприятно главоболие и веднага съжалих за последната чаша вино, която бях изпил вечерта. Споменът за случилото се предишния ден не ми помогна да се почувствам по-добре. Докато се къпех, се чудех какво да правя, докато чакам Том да се обади. Нищо не можах да реша.
Беше ми омръзнало да се правя на турист.
Когато пристигнах във Фермата, паркингът бе полупразен. Все още беше в сянка и докато обличах гащеризона си, потреперих от студ. Взех телефона в ръка, чудейки се дали да го оставя в колата. Обикновено го изключвах, преди да вляза — нарушаването на тишината с телефонни разговори ми се струваше неуважение към мъртвите. Никак не ми се искаше обаче да пропусна обаждането на Том. За момент се поколебах дали да не го оставя на вибрация, но прецених, че така цяла сутрин ще се ослушвам. Освен това, реално погледнато, Том щеше да получи отговор от Гарднър най-рано следобед.
Най-после взех решение, изключих телефона и го мушнах в раницата си.
Метнах я през рамо и се отправих към портала. Въпреки ранния час далеч не бях първият посетител. Вътре се виждаха момче и момиче в хирургически дрехи, явно студенти в горните курсове, които си приказваха, докато си прокарваха път между дърветата. Когато се разминахме, ме поздравиха приятелски и отидоха да си вършат работата.
След това в заграденото, обрасло с дървета пространство се възцари пълна тишина. Като изключим птиците, може би бях единственото живо същество наоколо. Беше прохладно, слънцето още не се бе издигнало достатъчно, за да пробие короните на дърветата. Росата мокреше крачолите на гащеризона ми, докато се изкачвах по хълма, към мястото, където лежеше тялото на зъболекаря. Защитната мрежа беше поставена така, че можех да наблюдавам процесите на разлагане на трупа, без насекомите и мършоядите да имат достъп до него. Изследването, което провеждах, не беше особено оригинално, но никога преди не бях правил подобно нещо. А опитът от първа ръка винаги е за предпочитане пред прочетеното в книгите.
Не бях идвал тук от няколко дни, затова трябваше да наваксам с работата. Влязох в клетката през една малка врата, извадих от раницата си сантиметъра, дебеломера, фотоапарата и бележника, клекнах и се залових за работа. Не ми спореше обаче, болката все още пулсираше в слепоочията ми, а мисълта ми непрекъснато се връщаше към телефона в раницата. Установих, че за втори път правя едно и също измерване, и се ядосах на себе си. Стига, Хънтър, съсредоточи се. Нали затова дойде тук.
Опитах се да се отърся от всичко, което ме разсейваше, и да се концентрирам. За известно време забравих за главоболието и телефона, изцяло потънал в микрокосмоса на разложението. Ако погледнем на нещата без емоция, физическото ни разпадане по нищо не се различава от всеки друг естествен природен цикъл. И като всяко друго природно явление то трябва да бъде проучено, за да бъде разбрано правилно.
В крайна сметка физическият дискомфорт започна да си казва думата. Вратът ми се бе схванал, беше ми горещо. Слънцето вече бе високо и лъчите му навлизаха през дърветата. Усещах, че започвам да се потя под гащеризона. Погледнах часовника си и с изненада установих, че е почти обяд.
Излязох от клетката и затворих вратата, протегнах се и премигнах от болка, когато рамото ми изпука. Свалих ръкавиците и точно щях да извадя бутилката с вода от раницата, когато погледът ми спря върху ръцете ми. След престоя в плътно прилепналите гумени ръкавици кожата бе станала бледа и набръчкана. В това нямаше нищо необичайно, но въпреки това, по някаква причина подсъзнанието ми се опита да ми каже нещо.