Сам го погали по ръката.
— Това нямаше да промени нещата. Не можеше да направиш абсолютно нищо. Случват се такива неща.
Но това можеше да не се случи. Упреквах се още от момента, в който научих новината. Ако си бях замълчал, вместо да провокирам Хикс, може би той нямаше да настоява толкова да ме изхвърлят от разследването. Можех да поема известна част от работата на Том, може би дори щях да забележа признаците на приближаващия инфаркт и да успея да го предотвратя.
Но не го направих и сега Том лежеше в интензивното отделение.
— Как е Мери? — попитах аз.
— Държи се — отвърна Сам. — Остана в болницата цяла нощ. Предложих й да постоя с нея, но тя сякаш предпочита да бъде насаме с Том. По-късно може да дойде и синът им.
— „Може“?
— Ако успее да се откъсне от Ню Йорк — каза Пол с горчивина.
— Пол… — спря го Сам и след това леко ми се усмихна. — Мисля, че Мери ще се зарадва, ако й се обадиш.
Знаех, че Том е прекалено зле, за да приема посетители, но въпреки това бях дошъл. Понечих да вляза в сградата, но Пол ме спря.
— Можеш ли да се отбиеш в моргата по-късно? Трябва да поговорим.
Обещах му да отида. Едва сега ми мина през ума, че се налага той да поеме ръководството на Центъра по съдебномедицинска антропология. Това повишение, изглежда, никак не го радваше.
Типичната болнична миризма на дезинфектанти ме лъхна в момента, в който влязох в спешното отделение. Пулсът ми се ускори, когато се сетих за собствения си престой в болницата, но бързо потиснах спомените си. Стъпките ми скърцаха по коридорите към интензивното отделение, където лежеше Том. Беше в самостоятелна стая. На вратата имаше малко прозорче, през което видях Мери, седнала до леглото му. Почуках леко. В първия момент тя като че ли не ме чу, но след това вдигна поглед и ми направи знак да вляза.
Изглеждаше с десет години по-възрастна в сравнение с два дни по-рано, когато бях на вечеря у тях, но усмивката й бе все така топла. Тя се приближи към мен.
— Не трябваше да идваш, Дейвид.
— Току-що разбрах. Как е той?
И двамата говорехме шепнешком, макар иначе едва ли бихме обезпокоили Том. Мери махна разсеяно към съпруга си.
— Поставянето на байпаса мина добре, но има опасност от втори инфаркт… — каза с пресекващ глас, а в очите й се появиха сълзи, които тя отчаяно се опита да потисне. — Знаеш какъв е Том — издръжлив като магаре.
Усмихнах се, за да й вдъхна увереност, каквато самият аз не изпитвах.
— Дойде ли в съзнание?
— Преди няколко часа се свести, но не задълго. Все още беше объркан и не знаеше кой точно е в болница. Трябваше да го успокоявам, че аз съм съвсем добре — треперещите й устни се извиха леко в усмивка. — Обаче спомена за теб.
— За мен?
— Спомена името ти, а ти си единственият Дейвид, когото познаваме. Струва ми се, че искаше да ти каже нещо, но успях да разбера само една дума. Нещо като „испанска“ — каза тя и ме погледна с очакване. — Това говори ли ти нещо?
Испанска? Най-вероятно Том е говорил несвързано, което още веднъж доказваше, че е бил дезориентиран. Опитах се да прикрия тревогата си.
— Не се сещам за нищо.
— Може би не съм чула правилно — каза Мери разочаровано.
Хвърли поглед към леглото, очевидно искаше да отиде при съпруга си.
— Най-добре е да си тръгвам — рекох аз. — Ако мога да помогна с нещо…
— Знам. Благодаря ти — тя замълча и се намръщи. — Щях да забравя да те питам нещо. Ти звънял ли си снощи на Том?
— Не, не и снощи. Говорих с него вчера следобед към четири. Защо?
Тя махна неопределено.
— Едва ли е нещо важно, но Самър ми каза, че е чула мобилният му телефон да звъни непосредствено преди да получи инфаркта. Чудех се дали не си бил ти, но това няма значение. Сигурно не е било нещо важно — при тези думи тя леко ме прегърна. — Ще му кажа, че си се отбил. Ще се зарадва.
Тръгнах обратно и излязох от сградата. Слънцето ми се стори прекрасно след потискащата тишина в интензивното отделение. Обърнах лице към него и вдишах дълбоко свежия въздух, за да прочистя дробовете си от миризмата на болести и дезинфектанти. Срамувах се да го призная дори пред себе си, но беше страхотно отново да бъда извън болницата.
Докато вървях към колата си, се замислих над думите на Мери. Какво беше искал да ми каже Том? Испанска? Известно време се опитвах да открия в думата някакъв смисъл, не исках да е просто доказателство, че Том е бил дезориентиран. Но колкото и да се мъчех, не можех да разбера какво е вложил в нея и защо е искал Мери да ми я предаде.