Тя не отвърна нищо.
— Какво казват лекарите, доктор Либерман ще може ли скоро да говори?
— Нищо не казват, но едва ли ще е възможно в близко бъдеще.
И двамата замълчахме, защото келнерката дойде да вземе чинията ми и ни предложи менюто с десертите.
— Ще си поръчам кафе. Съгласна ли сте да изпиете едно с мен? — предложих аз.
Джейкъбсън се поколеба и хвърли бърз поглед към часовника си. За първи път долових у нея признак на умора.
— Може, но съвсем набързо — съгласи се тя и си поръча кафе с обезмаслено мляко и двойна доза еспресо.
— Сигурна ли сте, че не искате още нещо? — попитах аз.
— Да, благодаря, кафето е достатъчно — отговори тя така, сякаш вече съжаляваше, че си е позволила подобна глезотия.
Явно за Джейкъбсън самодисциплината бе по-важна от нивото на кръвната й захар.
Двамата постигнахме мълчаливо съгласие да не обсъждаме темата, докато келнерката не донесе кафето. Джейкъбсън неспокойно потропваше с пръсти по седалката на стола си. Ноктите на ръцете й бяха плътно изрязани и без лак.
— Вие от Ноксвил ли сте? — попитах аз колкото да наруша мълчанието.
— От малък град близо до Мемфис. Не сте го чували.
Очевидно и сега нямаше да го чуя. Келнерката остави кафетата, а аз отново се опитах да подхвана разговор.
— И защо избрахте да учите психология?
Тя вдигна рамо. Жестът изглеждаше пресилен и неестествен.
— Интересувах се от психология и реших да се занимавам с това.
— Но вместо това сте започнали работа в Бюрото за разследване.
— Беше добра възможност за развитие на кариерата.
Тя отпи от кафето и ясно ми показа, че темата е приключила. Толкова за желанието ти да я опознаеш. Реших, че няма смисъл да я питам дали има съпруг или приятел.
— Да предположим, че сте прав за телефонното обаждане — започна тя и остави чашата на масата. — Какъв би бил смисълът? Нали не твърдите, че някой нарочно е причинил инфаркта на доктор Либерман?
— Разбира се, че не.
— Тогава защо ще му се обажда?
Най-после стигнахме до същността на въпроса.
— За да го подмами да излезе навън. Според мен Том е трябвало да бъде следващата жертва.
Джейкъбсън бързо премигна, това беше единственият признак на изненада, който прояви.
— Продължавайте.
— Изглежда, Том е бил страшно объркан веднага след инфаркта, бил е убеден, че нещо лошо се е случило с Мери. В болницата е трябвало непрекъснато да му повтарят, че тя е добре. Лекарите са решили, че объркването е следствие на инфаркта, но ако не е? Ако някой се е обадил и му е казал, че жена му е претърпяла инцидент?
Бръчката между очите на Джейкъбсън отново се появи.
— И той веднага е излязъл.
— Точно така. Когато човек получи подобно обаждане, забравя за всичко останало. Забравя, че трябва да внимава и да не се движи сам из тъмния паркинг. Просто зарязва всичко и тръгва.
За съжаление знаех това от собствен опит. Все още ме преследваше споменът за полицая, който ми се обади, за да ми съобщи, че жена ми и дъщеря ми са катастрофирали.
— По това време на нощта в тази част на болницата е доста пусто, а от уличния телефон се вижда идеално входът на моргата. Човекът, който се е обадил, е можел без проблем да види Том да излиза.
— Защо просто не го е изчакал да свърши работа?
— Защото този, който е възнамерявал да го нападне или отвлече, не е искал да рискува Том да си тръгне с някой колега. Така нападателят е можел сам да избере момента, знаел е, че жертвата ще е сама и беззащитна.
Изглежда, все още не бях успял да убедя Джейкъбсън.
— В такъв случай нападателят е трябвало да намери някак номера на мобилния му телефон.
— Том не се притесняваше да дава телефонния си номер. Всеки би могъл да се обади и да го поиска от секретарката в университета.
— Добре, но доктор Либерман не е направил нищо, за да привлече вниманието върху себе си, за разлика от професор Ървинг. Защо той да бъде следващата мишена?
— Нямам никаква представа — признах аз. — Но вие сама казахте, че човекът, който стои зад тези убийства, е грандоман. Може би е сметнал, че убийствата на един механик и на един дребен мошеник няма да привлекат вниманието, което заслужава.
Джейкъбсън се загледа в пространството, докато явно обмисляше казаното. Насилих се да откъсна поглед от пълните й устни.