— Възможно е — съгласи се тя след малко. — Може би е станал по-амбициозен. Залавянето на професор Ървинг е възбудило апетита му и сега той търси по-известни жертви:
— Освен ако Том не е бил основната му цел от самото начало.
Съзнавах, че нямам никакви доказателства за това. Джейкъбсън се намръщи.
— Не разполагаме с факти, които да подкрепят тази теза.
— Така е — съгласих се аз. — Просто разсъждавах на глас върху онова, което знаем за убиеца до този момент. Съзнателното ускоряване на разлагането, подмяната на човешките зъби с тези на прасе, двете взаимно изключващи се причини за смъртта на жертвите. Все факти, които биха накарали всеки съдебномедицински антрополог да се зачуди. А сега имаме основание да смятаме, че Том е трябвало да бъде следващата жертва. Не ви ли се струва логично убиецът да е планирал това от самото начало?
Тя продължаваше да ме гледа скептично.
— Доктор Либерман не е единственият съдебномедицински антрополог, с когото Бюрото за разследване работи. Никой не е могъл да знае със сигурност, че той ще участва в това разследване.
— Тогава, знам ли, може би убиецът се е канел да вдигне мерника на който и да е антрополог, участващ в разследването. Но не е тайна, че от Бюрото предпочитат да работят с Том. Както и че той мислеше да се пенсионира в края на годината.
Всъщност доста по-рано. Опитах се да не мисля за провалените планове на Том и Мери и продължих:
— Ами ако убиецът е съзнавал, че това е последната му възможност да се докаже, изправяйки се срещу един от водещите експерти по съдебна медицина в страната? Знаем, че нарочно е направил така, че трупът на Тери Лумис да бъде открит, когато изтече наемът на бунгалото, а Том се бе върнал в града едва предишната седмица. Цял месец преди това пътуваше по работа. Това означава, че убиецът е наел бунгалото ден-два след завръщането на Том. Ами ако това не е съвпадение?
Джейкъбсън се намръщи и аз разбрах, че съм се оставил на въображението си.
— Не смятате ли, че отивате прекалено далече?
Въздъхнах. Вече и аз не бях сигурен в нищо.
— Възможно е. Но да не забравяме, че си имаме работа с човек, който е забил игли в трупа шест месеца преди да ни накара да го ексхумираме. В сравнение с това, да провериш дали следващата ти жертва е в града е детска игра.
Джейкъбсън замълча. Отпих от кафето си, оставяйки я да си извади свой собствен извод.
— Прекалено много влагате в едно-единствено телефонно обаждане — каза тя най-накрая.
— Така е — съгласих се аз.
— Все пак си струва да го проверим.
Усетих, че напрежението ме напуска, а до този момент дори не си бях дал сметка, че съм напрегнат. Не знаех дали това се дължи на факта, че може би сме намерили някаква следа, или просто бях благодарен, че някой взима думите ми на сериозно.
— Значи, все пак ще проверите уличния телефон за отпечатъци?
— Криминалистите вече са там, макар че много се съмнявам след двайсет часа да открият нещо — Джейкъбсън леко изкриви устни, когато забеляза изненадата ми. — Нали не си мислихте, че няма да обърнем внимание на нещо такова?
В този момент телефонът й леко избръмча и завибрира върху масата, така че не се наложи да отговоря на въпроса й.
— Извинете — каза тя и взе телефона.
За първи път през този ден се почувствах добре. Отпих от кафето си, а тя излезе, за да разговаря. Докато я наблюдавах през стъклената врата, видях как лицето й стана напрегнато. Разговорът не продължи дълго. След по-малко от минута тя отново влезе. Очаквах, че ще се извини и ще си тръгне, но вместо това тя седна на масата.
Не спомена нищо за обаждането, но отново бе станала студена и дистанцирана. От почти приятелската атмосфера, която бяхме успели да постигнем, нямаше и следа.
Взе разсеяно кафената чаша в ръка и леко я намести върху чинийката.
— Доктор Хънтър… — започна тя.
— Наричайте ме Дейвид.
Думите ми като че ли я изненадаха.
— Вижте, трябва да ви кажа…
Изчаках я да продължи, но тя мълчеше.
— Какво има?
— Не е важно.
Не знам какво се канеше да ми каже, но явно прецени, че е по-добре да си замълчи. Погледът й се спря върху почти празната бирена чаша, която келнерката не бе прибрала от масата.
— Извинете ме за въпроса, но редно ли е да пиете алкохол при вашето състояние?