— Косвените доказателства ми се сториха доста убедителни — обадих се аз.
В колата беше тъмно и не видях дали се изчерви, но бях сигурен, че е така.
— Да, но само ако приемем, че той нарочно се е уличил, като е привлякъл вниманието ни към гробището. Има и такива случаи, но твърдението му, че е назначавал на работа случайни хора, се оказа вярно. Открихме още един бивш служител, който си спомня Дуайт Чеймбърс. В крайна сметка имахме основания да смятаме Чеймбърс за главния заподозрян.
— Тогава защо ще арестувате Йорк?
— Ако го задържим за нарушаване на закона, ще имаме по-голяма възможност да го разпитаме — каза Джейкъбсън с известно неудобство. — Освен това смятахме, че ще имаме полза ако… заемем по-активна позиция.
Просто да арестуват някого, макар и само за пред обществото. Политиката и пиарът бяха еднакви навсякъде по света.
Само че Йорк не бе стоял със скръстени ръце, в очакване да го арестуват. Когато агентите отишли да го приберат този следобед, от него нямало и следа — нито на гробището, нито в дома му. Колата също липсвала и когато агентите нахлули в къщата, всичко изглеждало така, сякаш набързо си е събрал багажа.
Освен това бяха намерили човешки останки.
— Щяхме да ги открием и по-рано, ако нямаше объркване с разрешителното — призна Джейкъбсън. — Първото разрешително за обиск се отнасяше само за погребалната агенция и прилежащите й площи, но не и за дома му.
— Откога са останките? — попитах аз.
— Изглеждат доста стари, но Дан би искал да ги видите лично.
Това ме шокира повече от новината за изчезването на Йорк. Изглежда, Пол не бе успял да отиде и да огледа останките. Сам не се чувствала добре, изглеждало сякаш родилните болки започват и макар че тревогата се оказала фалшива, Пол не искал да я остави сама през нощта.
Затова казал на Гарднър да извика мен.
Когато се обадих на Пол, по гласа му личеше, че е много уморен. Не се съмнявах в думите на Джейкъбсън, но не исках да предприемам нищо, преди да говоря с него.
— Казах на Гарднър, че мога да отида да ги погледна рано утре, но ако иска някой да ги огледа още тази нощ, да извика теб. Надявам се, че нямаш нищо против — бе добавил той.
Казах му, че нямам и просто съм изненадан, че Гарднър е приел предложението му. Пол се засмя кисело:
— Нямаше особен избор.
Очевидно не бе простил на Гарднър, че взе страната на Хикс срещу Том. Пол беше истински професионалист и в никакъв случай не би позволил на личното си отношение да възпрепятства разследването, но това не пречеше да му скръцне със зъби.
Запитах се как ли се е почувствал Гарднър.
Джейкъбсън не остана в „Стийпъл Хил“. След като ме остави, тя отиде да провери дали криминалистите, изпратени да проверят уличния телефон, са открили нещо. Показаха ми един микробус, където се преоблякох, и след това се отправих към къщата.
Гарднър стоеше пред входната врата и разговаряше с една сивокоса жена, облечена в бял гащеризон. Той самият носеше предпазни обувки и ръкавици и въпреки че ме видя да се задавам, не прекъсна разговора си.
Зачаках на края на пътеката да приключи.
Гарднър даде някакво нареждане на жената и най-после се обърна към мен. Никой от нас не каза нищо. Очевидно присъствието ми не му беше никак приятно, но той предпочете да запази мислите си за себе си. Кимна ми отсечено и каза:
— Горе са.
Къщата имаше типичното за времето и стила си обърнато разположение, така че спалните се намираха на първия етаж, а на втория бяха холът, кухнята и столовата. Стените и таваните, които някога са били бели, сега бяха придобили мръсножълт нюанс от цигарения дим, на който бяха изложени от десетилетия. Същата жълтеникава мръсотия беше полепнала по вратите и мебелите и те изглеждаха като мазни. Освен тютюневия дим се усещаше и мирис на застояло, на стари килими и мръсни чаршафи.
Усещането за запуснатост и разруха се подсилваше от бъркотията, настъпила в резултат на претърсването. Криминалистите ровеха из всички чекмеджета и шкафове и вадеха на показ целия мръсен и мизерен живот на Йорк. Докато се качвахме на втория етаж, всички насочиха погледи към мен. Цареше атмосфера на очакване, която ми беше позната и от други обиски, когато се очаква да бъде открито нещо важно. Усещаше се обаче и чисто любопитство.