— Научихте ли нещо ново за Йорк? — попитах аз, докато оглеждах реброто.
— Все още го издирваме.
— Значи, според вас е напуснал къщата по своя воля?
— Ако питаш дали е бил отвлечен като Ървинг, отговорът е не. Ървинг не си беше взел колата, нито пък си бе събрал багажа, преди да изчезне — отговори сухо Гарднър. — Какво можеш да ми кажеш за това тук?
Оставих реброто и вдигнах черепа. Костите се разместиха, удариха се една в друга и издадоха почти музикален звук.
— Костите са на жена — казах аз, докато го въртях, за да го огледам. — Костната структура е прекалено деликатна за мъж. Освен това жената е починала отдавна.
— Кажи ми нещо ново, това вече го знам.
— Добре — съгласих се аз. — Да започнем с това, че не е била убита.
Изгледа ме така, сякаш му бях заявил, че земята е плоска.
— Какво?
— Тези кости не са на човек, станал жертва на убийство — повторих аз. — Забележете колко са пожълтели — това е защото са много стари, поне отпреди петдесет години. Може и повече. Вижте, че са покрити с някакъв стабилизатор, който е започнал да се лющи. Почти съм сигурен, че това е шеллак, който не се използва от доста години. Погледнете това.
Показах му една съвсем малка дупка, пробита в темето на черепа.
— Тук е било поставено нещо, за което да се закача черепът. Най-вероятно скелетът е бил държан в някоя лаборатория или е принадлежал на студент по медицина. Сега се използват пластмасови модели, а не истински скелети, но от време на време човек може да попадне и на такива.
— Искаш да кажеш, че този скелет е бил използван за обучение? — попита Гарднър и го изгледа ядно. — Какво, за бога, прави тук?
Оставих черепа обратно в куфара.
— Йорк спомена, че баща му е основал „Стийпъл Хил“ през 50-те. Може би скелетът е принадлежал на него, защото определено е доста стар.
— По дяволите! — изруга Гарднър и издиша шумно. — Все пак ще помоля Пол Ейвъри да го погледне.
— Както искате.
Мисля, че Гарднър не си даде сметка колко обидно бяха прозвучали думите му. Погледна отвратено куфара още веднъж и се отправи към стълбите. Затворих капака и го последвах.
— Довиждане, докторе — обади се Джери, докато продължаваше да дъвче дъвка. — Отново си загуби времето, а?
Минах покрай една етажерка и спрях, за да разгледам подредените на нея семейни снимки в рамки. Те представяха целия живот на Йорк. Имаше няколко портрета, както и снимки от семейни ваканции. Цветовете, които някога са били ярки и живи, бяха съвсем избледнели. На повечето снимки се виждаше самият Йорк — усмихнато малко момче по шорти, седнало в лодка, после един доста стеснителен тийнейджър. На някои от снимките беше с приятна по-възрастна жена, която вероятно бе майка му. На някои до двамата стоеше висок мургав мъж, с вид на бизнесмен, за когото предположих, че е баща му. Но тези снимки не бяха много, така че сигурно той е бил фотографът.
Почти всички последни снимки обаче бяха на майката на Йорк. На тях се виждаше как жената постепенно остарява, смалява се и се прегърбва. На най-скорошната от тях тя стоеше на брега на езеро, а до нея бе Йорк, доста по-млад отсега. Изглеждаше немощна, с посивели коси, но въпреки това се усмихваше. Това бяха последните снимки.
Настигнах Гарднър по стълбите. До този момент не бе споменал нищо за обаждането, което Том бе получил предната вечер. Не бях много сигурен дали е защото смяташе, че е нещо маловажно, или защото не искаше да признае, че и аз съм допринесъл с нещо за разследването. Аз обаче нямах никакво намерение да си тръгвам, преди да обсъдим въпроса.
— Джейкъбсън каза ли ви за телефонната кабина? — попитах аз, докато вървяхме по коридора.
— Каза ми. Работим по въпроса.
— Ами Том? Ако обаждането е целяло да го подмами навън, значи той може още да е в опасност.
— Високо оценявам загрижеността ти — каза той студено и саркастично. — Ще имам това предвид.
Бе късно и бях уморен — беше ми дошло до гуша.
— Виж какво, не знам какъв ти е проблемът, но ти ме повика да дойда. Можеш поне да се опиташ да се държиш любезно.
Гарднър спря и се извърна към мен, лицето му потъмня.
— Извиках те да дойдеш, защото нямах друг избор. Том те въвлече в това разследване, не аз. Извинявай, ако държанието ми не е особено изискано, но ако не си забелязал, опитвам се да заловя сериен убиец!