— Открих причината за смъртта.
— Значи със сигурност е удушаване.
Пол спокойно оглеждаше прешлена. Намирахме се в залата за аутопсии на Том. Вече му бях показал пукнатините по шестия шиен прешлен на Ноа Харпър, след което го доведох тук, за да види почти същите пукнатини по прешлена на Тери Лумис.
— Не мога да си представя как иначе могат да се получат точно такива счупвания — казах аз.
Удар в задната част на врата би могъл да причини счупване на прешлена, но тогава уврежданията щяха да бъдат много по-тежки. А вероятността да се получат еднакви наранявания у две различни жертви вследствие на удар беше нищожна. Не, тези пукнатини се бяха появили в резултат на много по-целенасочено действие. Много по-контролирано.
Тази дума пасваше добре на Йорк.
— Сега поне знаем със сигурност каква е причината за розовите зъби на Лумис и Харпър — съгласи се Пол с мен. — И какво е правил Том в другата зала. Открил е пукнатините в прешлена на Лумис и е отишъл да види дали има такива и при Харпър. Така ли е според теб?
— В общи линии.
И точно в момента, в който е оглеждал прешлена под микроскоп, Йорк му се е обадил. В това имаше някаква ирония, но не можех да схвана каква точно.
Пол оглеждаше внимателно дъгата на костта.
— Господи, направо да му се доплаче на човек.
Говореше уморено, като цяло имаше изтощен вид. Смъртта на Том му бе нанесла ужасен удар, а и фалшивата тревога, която бяха преживели със Сам предишната нощ, не му се бе отразила никак добре. Когато му се обадих, се наложи да прекъсне заседанието, за да дойде при мен. Веднага щом влезе в залата, забелязах, че напрежението от изминалите дни е оставило дълбоки следи върху лицето му. Бръчките около очите бяха станали още по-отчетливи, по брадата личаха тъмни петна — явно се бе избръснал съвсем набързо.
— Извинявай — измърмори той и се опита да потисне прозявката си.
— Искаш ли кафе? — предложих аз.
— По-късно — каза той и направи видимо усилие да се съсредоточи. — Ами шийните прешлени от останките, които открихте в гората? Провери ли ги?
— Проверих ги, докато те чаках да дойдеш. Два от прешлените липсват, но останалите не са засегнати. Включително и шестият — отговорих аз.
В това нямаше нищо чудно. Уилис Декстър бе загинал в автомобилна катастрофа, а не е бил убит като Ноа Харпър и Тери Лумис.
— Значи нещо е упражнило продължителен натиск върху вратовете и на двете жертви; достатъчно силен, че да направи пукнатини в пластините, но не и да счупи подезичната кост — Пол вдигна ръцете си и ги огледа внимателно. — Спомняш ли си колко са големи ръцете на Йорк?
— Не са достатъчно големи за това.
Единственото, което си спомнях за ръцете на Йорк, бяха оцветените му от никотина пръсти. Но както Лумис, така и Харпър са били едри мъже и ръцете на убиеца трябва да са били много големи, за да може да обхване врата и да счупи прешлена. А тогава, най-вероятно, е щял да счупи и подезичната кост.
— Може да е използвал връв или гарота, а не ръцете си — отбеляза Пол. — Какъвто и да е бил инструментът, той го е затегнал около вратовете им в една и съща точка, защото е причинил идентични увреждания в един и същи прешлен. Въпреки това нямам никаква представа какво е използвал — продължи той замислено.
— Том е разгадал тази загадка.
Пол се изненада.
— Така ли?
— Спомняш ли си какво е казал на Мери в болницата? Испанска. Тогава нямахме никаква представа какво е имал предвид.
На Пол му трябваше известно време, за да направи връзката, което беше още един знак колко е уморен.
— Испанска примка. Господи, трябваше да се досетя.
Аз също. Поставяш бинт или парче плат около кървящ крайник, след това подпъхваш една пръчка и започваш да я въртиш — това е испанската примка. В основни линии тя много прилича на импровизиран турникет, който може да бъде затяган и разхлабван, когато е необходимо. Това просто средство бе спасило живота на безброй хора.
Само че не за тази цел го бе използвал Йорк.
Сетих се за снимките, които агентите откриха в гаража на Йорк. Агонията в очите на жертвите, потъмнелите им и подпухнали лица, които постепенно са се изпълвали с кръв, докато Йорк неумолимо е затягал примката до пълно задушаване.