Той вдигна бутилката и изрева:
— Пия за Сабрина Камерън, най-красивия звяр на земята.
Горещината на алкохола се разля по вените му и го стопли чак до пръстите на краката. Той погледна въодушевено бутилката и се възхити на кехлибарената течност. Нищо чудно, че проклетият му баща толкова обичаше пиенето. Много по-добре беше да се удавиш в бренди, вместо в самосъжаление. Морган вдигна тост в чест на новооткритата си страст, изпразни бутилката и я хвърли през бойниците. После бързо измъкна следващата.
Когато Сабрина беше още тук, той си беше позволил да забрави една от най-важните истини на живота си: нищо не е вечно. Беше научил този урок много рано и го бе научил добре. Беше видял много хора да умират с бърза, насилствена смърт от ръка на чужд или свой. Животът, както и надеждата, можеше да свърши в един миг. Морган поднесе ръка към очите си и със задоволство установи, че вече имаше десет пръста.
Никога не бива да забравя тази истина. Не бива да се захласва по красивите, измамни очи на Сабрина и да повярва, че и за него има бъдеще. Бъдеще, в което щеше да прекарва Коледите пред камината, заобиколен от синеоките си дъщери и съпругата си, чиято тъмна коса постепенно се изпълваше със сребърни нишки.
Празната бутилка се изплъзна от скованите му пръсти. Точно така, щеше да остане тук за вечни времена. Вече нямаше никакви причини да слиза долу.
Ала когато сенките на здрача се промъкнаха чак до върха и на небето изгряха ледени звезди, Морган стана и се завлече към стълбата, за да стигне до онова място, което беше избрал за свое убежище. Спъна се в едно стъпало и се удари с трясък в стената.
Колко глупаво, че господ имаше толкова злобно чувство за хумор. Иначе сега щеше да лежи със счупена глава в края на стълбата. Той премина през пустите коридори, спъна се във вече несъществуващи купчини пясък и мазилка, удари главата си в една ниска греда, защото бе забравил да се наведе, като през цялото време си тананикаше песничката за лошото момиче и лудо влюбения в него младеж, която беше научил от Сабрина.
Ръката му беше вече на бравата, когато най-после му стана ясно къде го беше отвело пиянството. Рефренът заглъхна в неясно мърморене и той отвори вратата с трепереща ръка.
На тоалетната масичка седеше жена и разпуснатата й черна коса блещукаше под светлината на свещите.
За миг в сърцето му пламна дива надежда и той се осмели отново да помечтае. Морган примигна и замъгленият му разум потърси яснота. Може би Сабрина изобщо не го беше напуснала. Може би това беше просто номер, реванш за номерата, които той й беше погаждал през детските им години.
Жената се обърна и с един удар разруши надеждата му. Това не беше прекрасната му съпруга, а коварната й противница, облечена в една от роклите на Сабрина.
Преди да осъзнае какво прави, той я бе свалил на пода и ръцете му се впиха в гърлото й. Но Ев не беше склонна да умре от милостива смърт. Тя се съпротивляваше ожесточено и съпротивата й го отрезви. Под дебелия слой пудра лицето й стана първо червено, после почти черно.
Морган се изправи и притисна ръце към слепоочията си, сякаш това можеше да облекчи трескавите вибрации на мозъка му.
— Ти си третият човек, когото искам да удуша за две седмици — проговори през дрезгав смях той. — Май наистина трябва да внимавам повече за темперамента си.
Ев се изправи, изтърси роклята, после сложи ръка на гърлото си и го огледа подозрително.
— Ти си пил. Миришеш отдалеч. Все едно, че носиш върху себе си парфюма на уличница. Алкохолът е отрова, момче. Нали видя какво стана с баща ти.
Морган направи заплашителна крачка към нея.
— Не, Ев. Видях какво причини ти на баща ми. А доскоро бях убеден, че най-лошото нещо, което си извършила в живота си, е да научиш Раналд да свири на гайда.
Ев не отстъпи. Само скръсти ръце под дантеления корсаж на роклята.
— Стана случайно.
Морган застана плътно пред нея и заговори, подчертавайки всяка дума:
— Кое беше случайно? Че искаше да подмамиш Дугъл Камерън в засада? Че Поках е мъртъв, а Сабрина едва не полетя в пропастта? — Всяко поемане на дъх беше изпълнено със смъртоносно презрение.
Изведнъж в погледа на жената светна нежност. Тя протегна ръка да приглади един немирен кичур от лицето му, но той я сграбчи за китката, преди да го е докоснала.
— Трябва да ме разбереш, момчето ми — пошепна умолително тя. — Направих всичко това само заради теб. За твоето бъдеще, за клана Макдонъл. Дори ти не знаеш колко много съм пожертвала за своя клан. Сега, когато малката вещица си отиде, мога да ти кажа всичко. Цял живот чаках този миг…