— Благодаря ти, татко — рече учтиво Сабрина, когато Дугъл зави краката й с топло одеяло.
— За мен е удоволствие, принцесо.
— Искаш ли да изпеем някой дует? — попита Елизабет, която се занимаваше с бродерията си.
— По-добре не. Когато се събудих от следобедния си сън, гласът ми беше доста дрезгав. — Сабрина се покашля многозначително.
Брайън възседна един стол и отвори дъската за шах.
— Единствената песен, която тази вечер ще чуем от теб, е оплакваческата, защото съм твърдо решен да те разбия на шах. — Той подръпна косата й.
— Внимавай, братко, сестричката ни е известна с навика си да краде пешките от дъската и да ги крие в полите си. — Алекс се засмя, но не улучи верния тон и Елизабет го изгледа укорно.
Сабрина се усмихна подигравателно и Дугъл едва не извика от болка.
— Не ставай смешен, Алекс. Аз никога не лъжа на шах, даже да губя.
Дугъл не устоя на изкушението да наднича над книгата с разходите, докато синовете му се съвещаваха оживено над шахматната дъска. Профилът на Сабрина се очертаваше замислен под сиянието на огъня. Красивото й чело беше набръчкано и докато играеше, тя многократно вдигна ръка и разтри слепоочието си.
— Мили боже! — изохка Брайън като смъртоносно улучен и се залюля на стола си. — Що за дяволски трик беше това? Тя удари царя ми! О, поражение, вкусът ти е толкова горчив!
Алекс извъртя комично очи, но Сабрина се взря в дъската със странен израз на лицето. Изведнъж ръката й се стрелна напред, тежката дъска падна на пода и фигурите се разлетяха във всички посоки. Брайън зяпна смаяно.
Очите на Сабрина засвяткаха гневно.
— Ти нарочно ме остави да спечеля! Да не мислиш, че съм толкова глупава? Да не мислиш, че съм паднала на главата си?
Всички я зяпнаха невярващи. Пред очите им добродушното ангелче се превърна в богинята на отмъщението. Даже като дете Сабрина не беше склонна към гневни изблици. Тогава Елизабет можеше да й се скара, но сега не й оставаше нищо друго, освен да смачка бродерията в треперещите си пръсти.
Сабрина местеше поглед от единия към другия и явно не беше склонна да прояви милост.
— Затворили сте ме в кафез, като че съм една от мамините птички. Усещам как през цялото време ме наблюдавате. Вече не издържам. Промъквате се покрай мен на пръсти, пускате глупави вицове и очаквате да се смея. Оставяте ме да печеля всяка игра и изобщо не помисляте, че бих могла да загубя. — Гласът й пресекваше от възмущение. — Какво сте ме зяпнали? Никога ли не сте виждали сакат човек?
Дугъл не издържа, скочи от стола си, отиде при нея и падна на колене пред дивана. В продължение на няколко секунди лицето й беше толкова злобно, че той зачака удара и почти си пожела да го получи.
Но в следващия миг Сабрина сведе глава. Копринените ресници скриха гнева в погледа й и всички се запитаха дали случката не е била само плод на въображението им.
— Отнеси ме в стаята ми, татко — помоли с жално гласче Сабрина. — Главата ми бучи така силно, че не съм в състояние да мисля.
Дугъл се върна рязко в действителността, когато каретата спря с тласък в двора на Макдонъл Касъл. Отбранителните съоръжения бяха абсолютно пусти. Могъщите стени спираха слънчевата светлина и не допускаха пролетта. Елизабет слезе от каретата и се уви по-плътно в наметката си.
Мършав бръшлян се виеше по обрулените от вятъра камъни. Тъмните дупки на прозорците ги гледаха отгоре като разширени от ужас очи. Слугата и въоръженият ескорт се огледаха нервно и извадиха оръжията си.
— Веднага ги махнете — заповяда нервно Дугъл и се учуди от силата, с която гласът му отекна в зловещата тишина. — Какво правите? Не сме дошли тук да воюваме!
Разменяйки подозрителни погледи, мъжете се подчиниха. Само старият кочияш промърмори нещо за „подлите Макдонълови“ и остави мускета на коленете си.
Дугъл натисна входната врата и тя се отвори с жално скърцане. Още преди да е успял да протестира, Елизабет се промуши покрай него и влезе в къщата. Дугъл едва не се блъсна в гърба й, защото тя бе спряла изведнъж и оглеждаше залата с неприкрит ужас.
— Как си допуснал детето ни да живее в тази мръсотия?
Дугъл не можеше да повярва на очите си. В залата цареше хаос. От мебелите бяха останали само парчета — масите бяха преобърнати и насечени, пейките изпотрошени като от великански юмрук. Канделабрите бяха целите в паяжини, които се развяваха като призрачни шалове. През бойниците влизаше бръшлян и задушаваше мътната светлина. Упоритите клонки се впиваха в рушащата се мазилка и сякаш заявяваха, че е само въпрос на време, докато завладеят огромното помещение.
Дугъл потрепери. Древният замък беше в плен на магия, осъден на вечна зима. Но след малко разтърси глава.