— А кой ще ми гарантира за сигурността на моята Сабрина?
Морган сложи ръце на раменете на жена си. Собственическият жест я накара да трепне. Дълбокият му глас изпрати силна тръпка по гърба й. Странно, но този път в него нямаше подигравка.
— Сега тя е под моя защита.
Енид отвори очи и се огледа стреснато. Когато видя, че се намира в скута на едър планинец с лице на ангел и похотлива усмивка на дявол, тя изохка и беше готова отново да падне в безсъзнание. Сабрина застана до нея и се усмихна окуражително.
— Ако не искаш, няма да те насилвам. Ти трябва да вземеш решение.
Енид очевидно се бореше със себе си. Сутринта бе говорила с братовчедка си и вече знаеше, че Сабрина се е пожертвала, за да я предпази от гнева на Морган.
Тя преглътна мъчително и на лицето й се изписа решителност.
— Разбира се, че ще дойда с теб. За мен това е голямо приключение. — Тя стисна до болка ръката на Сабрина. Сянката на Морган падна върху двете момичета и ги закри.
Предпочела известната опасност пред неизвестната, Енид се сгуши на гърдите на Раналд.
— Иди да си събереш багажа. Ще те чакаме горе на хълма — нареди меко Морган. — Раналд, остани тук и се погрижи за момичето!
— С най-голямо удоволствие — промърмори младият мъж и помогна на Енид да се изправи.
Явно търпението на Морган беше свършило, защото хвана Сабрина за рамото и я повлече след себе си. Минаха покрай родителите и братята й и спряха едва пред кошмарния боен кон, който ги очакваше.
— Не мърдай, Поках — проговори тихо, успокояващо Морган и жребецът изду ноздри.
Конят изглежда точно толкова демоничен и проклет като приказното същество, чието име носи, каза си Сабрина. Когато звярът изпръхтя, тя се отдръпна ужасено.
— Мога да ви предоставя каретата си — предложи баща й и в гласа му звънна отчаяние.
— Не приемам подаяния от Камерънови. — Морган хвана Сабрина през кръста и я метна на седлото, сякаш беше лека като перце. Преди възбуденият му кон да е успял да се помръдне, той вече седеше зад жена си.
— Вземам само онова, което ми се полага по закон. Ние, Макдонълови, се грижим за своите. — Той сложи ръка на талията на жена си и собственическият му жест й напомни, че тя беше нещо като стадо овце, рояк пилета — или кобила за разплод.
Майка й се приближи съвсем спокойно до грозния кон и й подаде Пъгсли. Сабрина притисна до гърдите си топлото кучешко тяло и поклати глава.
— Не мога да го взема, мамо. Той е твой.
Елизабет се усмихна през сълзи.
— Но обича повече теб. Грижи се добре за него, обещаваш ли ми? Много съм привързана към бедното животинче и не бих го заменила с друго, даже да му се случи нещо лошо.
Тя погледна пронизващо Морган и очите й молеха за много повече, не само да остави на дъщеря й другарчето от детските й дни. Морган отговори с кратко кимване.
Сабрина се наведе и целуна майка си по ухаещата на рози буза. След нея се приближи баща й. Лицето му издаваше дълбока мъка, ръцете му висяха безпомощно.
Сабрина се вцепени. Копнееше да се хвърли в прегръдката му, да зарови лице в бодящата му брада и да го помоли да й обясни защо я бе пожертвал. Той беше човекът, който я бе поверил на този застрашителен чужденец. Ако не беше баща й, тя нямаше да напусне родния си дом, за да заживее някъде в планините с едно непредвидимо чудовище.
Баща й се надигна на пръсти, за да я целуне, но Сабрина извърна глава. Устните му намериха бузата й и останаха за момент там, след което той отстъпи крачка назад и прие отблъскването с достойнство, което разкъса сърцето й. Тя се намести на седлото, Морган я притисна по-силно към себе си и непоколебимата му твърдост й даде сили да не се разтроши на хиляди парченца.
Морган улови юздите. В този момент Дугъл излезе напред и го хвана за голия прасец. Тъмносините очи блеснаха предизвикателно.
— Грижи се добре за нея, момче, или ще си имаш работа с мен.
Морган прие заплахата, без да трепне. Подкара коня си в равномерен тръс. Сабрина се обърна точно когато минаха през портата. Родителите й се бяха вкопчили един в друг и не можеше да се каже кой кого крепеше. Тя знаеше, че с времето болката им ще утихне. Нали имаха братята й. И се обичаха. Тя беше тази, която си отиваше, лишена от детската си мечта за любов като тази на родителите й. Баща й беше разрушил мечтите й за любов с безпощадност, която нямаше равна на себе си. С един замах бе унищожил всичко, в което Сабрина беше вярвала досега.
Когато високите зидове на Камерън Мейнър останаха далече зад тях, леденият вятър спря дишането й. Една сълза се отрони по бузата й и капна като скъп диамант върху ръката на Морган.
Той се наведе към ухото й и гласът му прозвуча изненадващо меко, макар че думите бяха изпълнени с горчивина: