Беше тъмно, дъждът бе престанал, острият силует на замъка беше обвит в сребристосива мъгла.
Мъглата и умората са замаяли погледа й, каза си сърдито Морган; също както преди време мистериозният непознат в музикалната стая на майка й. Утре на светло щеше да види бръшляна, който немилостиво забиваше корените си в рушащата се стена, падналите тавани и зеещите дупки, оставени от оръдейните залпове на дедите й. Утре и тя щеше да види онова, което той виждаше всеки ден — един разпадащ се дом, жертва на занемаряването и непрестанните войни.
Тогава тя щеше да се изсмее на романтичните си мечтания и да проумее, че и замъкът, както и господарят му, имаше твърде много дупки в бронята си, които не можеха да се оправят с един основен ремонт.
Сабрина сложи ръка на тила му и пръстите й се заровиха във влажната му коса.
— Толкова съм уморена. Ще ме отнесеш ли в леглото, Морган?
Той я погледна, напълно неподготвен за пулсирането в слабините си, и отново прокле Дугъл Камерън. Само той беше виновен, че се чувстваше като жалък крадец, задето бе пожелал собствената си жена. На лицето му се изписа жадност, която би накарала Ангъс да се гордее със сина си. Наистина ли беше възможно да я разсъблече и да я сложи в леглото си, преди да е осъзнала какви последствия влечеше след себе си невинната й молба? Тя се бе заклела да не му достави нито секунда удоволствие, но ако той я изненадаше, както бе постъпил тази сутрин, щеше да я накара да престъпи клетвата си без насилие, само с нежност и изкусни милувки.
В главата му отекна грубото шотландско наречие на баща му: „Макдонъловата кръв винаги избива, момчето ми. Не можеш вечно да се бориш с нея.“ Но той и съпругата му заслужаваха поне една нощ, в която нямаше да бъдат Макдонъл и Камерън, а просто мъж и жена.
— Е, добре, момиче — пошепна той. — Ще те отнеса в леглото. Щом искаш.
— Благодаря ти — прошепна тя и отново се сгуши на гърдите му.
— Запази благодарностите за утре — промърмори той и докосна с устни челото й. — Тогава и двамата ще знаем дали ги заслужавам.
С жена си на ръце Морган крачеше бързо по тъмните коридори на Макдонъл Касъл. Искаше му се да тича, но се боеше, че Сабрина ще се събуди и ще го отблъсне. Въпреки черния мрак той стъпваше спокойно. Много добре знаеше къде трябваше да се наведе под строшена рамка на врата и кога да прескочи купчина натрошени камъни, в които мъжете постоянно се спъваха.
След като беше решил да тръгне по лекия път, той беше решен да получи възможно най-голямото удоволствие, даже ако това означаваше да се самоунищожи. Беше пожелал Сабрина Камерън още когато нямаше представа какво значи да желаеш жена. Тази нощ щеше да я има. Без да мисли за цената, която щяха да платят и двамата.
Той спря за миг пред затворената врата на спалнята си. Утре щеше да има достатъчно време да се унижи, да помоли покорно за прошка и да напомни на Сабрина, че клетвите в църквата са ги обвързали много по-силно от гневните думи в двора на баща й.
Той я задържа с една ръка и натисна бравата с другата. Вратата изскърца тревожно. В камината мъждукаше и димеше торфен огън. Морган безмълвно благодари на Ев за доброто хрумване. Тя не го забравяше дори в тъгата си.
Той затвори вратата и се обърна тъкмо навреме, за да види в леглото си разрошена руса грива.
— Морган, скъпи, вече си мислех, че няма да дойдеш!
При тези обстоятелства наистина нямаше да дойда, каза си отчаяно Морган и откри, че съпругата му беше будна и го гледаше с ясните, пронизващи очи на млада сова.
Глава 10
Като чу друга жена да произнася с любов името на Морган, Сабрина се събуди изведнъж. Разрошената твар в леглото на съпруга й явно не знаеше що е срам. Не се погрижи дори да метне одеялото върху голите си гърди. Сабрина усети в себе си необикновена сила. Стегна се и падна като греда от ръцете на Морган.
Неговата челюст работеше в такт с мислите. Но Морган Макдонъл беше мъж на действието, не на големите думи. Отиде до леглото, уви натрапницата в чаршаф и я изпроводи до вратата, без дори да помоли за извинение.
Блондинката мина нарочно бавно покрай Сабрина.
— Коя, по дяволите, е тази?
Сабрина беше измокрена до кости и имаше чувството, че е дребничка и незначителна. Можеше само да се надява, че враждебният поглед на жената няма да я събори на пода.
Морган изведе жената в коридора.