— Съпругата ми — отговори той и затръшна вратата пред смаяното й лице. После се облегна на рамката, опирайки тежестта си върху дланите, с едно свито коляно. Тишината между двамата пращеше по-силно от капризния огън.
След минута Сабрина изръкопляска тихо.
— Добре направено. Брайън щеше да се възхити на техниката ти. Изхвърли тази нещастница, като че не е нищо друго освен изстинала бутилка за леглото.
— Точно такава е…
— Не й ли дължиш обяснение?
— Нали й казах коя си? — Той се обърна и скръсти ръце под гърдите си в поза, която беше едновременно предупреждение и предизвикателство. — Да я повикам ли обратно? Малко съм изтощен, но още не е дошъл денят, в който няма да се справя с две като вас.
Сабрина пренебрегна червенината, която нахлу в бузите й. Очевидно Морган беше твърдо решен при всеки удобен случай да й напомня за какъв човек се бе омъжила.
— Нямаше как да не забележа семейната прилика. Коя е тя? Незаконно дете на баща ти? Или братовчедка? — Тя направи кратка пауза, за да подчертае следващите си думи. — Сестра ли ти е?
— Алуин е братовчедка на Раналд.
— Аз пък си мислех, че Раналд е твой братовчед. — Когато Морган я погледна объркано, Сабрина притисна пръсти към пулсиращите си слепоочия. — О, не започвай да ми обясняваш! Твърде съм уморена, за да проникна в дебрите на Макдонъловото родословно дърво. Предполагам, че поне ти знаеш коя е била майка ти.
Когато отново отвори очи, тя забеляза с ужас, че Морган се приближаваше към нея. Той я принуди да отстъпи към огнището. Всяка дума отекваше като пистолетен изстрел.
— Не съм спал цели три нощи, момиче. И това започва да се отразява върху способността ми да преценявам. В случай, че нямаш намерение да разшириш родословното дърво на семейството ми тук и сега, предлагам да сложим край на тази дискусия.
Темпераментът му беше по-искрящ от огъня в камината. Когато Сабрина отметна глава, за да го погледне в очите, старите страхове, забравени, докато лежеше в прегръдките му, се върнаха с нова сила. Макдонълови бяха известни с три свои качества: нецивилизованост, ненаситни плътски желания и омраза към Камерънови. Сабрина осъзна, че в безмилостните ръце на този гневен великан щеше да опознае до болка и трите.
Ръката му замахна и хвърли сянка върху лицето й. Тя се отдръпна уплашено и се опря върху топлите камъни. Никой досега не се беше осмелявал да я удари. Даже когато го заслужаваше. Това беше предупреждение. Макдонълови презираха всеки признак на слабост. Затова само присви очи и се помоли да не заплаче, когато ударът я улучи.
Парче торф изсъска в пламъците. Топли пръсти помилваха бузата й, свалиха качулката и освободиха мократа коса. Сабрина смаяно отвори очи и срещна замъгления поглед на Морган, сякаш именно тя му бе нанесла смъртоносен удар от чиста жестокост.
— Както виждам, ти си научила урока си, момиче.
Сабрина не можа да каже дали болката и съжалението в гласа му бяха предназначени за нея или за самия него. Тя сведе засрамено глава, защото беше издала страха си. Морган се извърна. Крачките му тежаха от умора.
Тя се разтрепери. Без Морган огънят беше само жалка защита от студа и мъката, които я тормозеха през целия ден.
Сякаш напълно я бе забравил, Морган извади иглата, която държеше наметката му, и внимателно изглади гънките. Сабрина беше възхитена от движенията му. Той свали от раменете си дългия шал и го изтърси. Сиянието на огъня позлати мускулестата гръд. Горещи пръсти затанцуваха по гърба на Сабрина и прогониха студа. Тартанът на корема се разхлаби и Сабрина спря да диша. Почувства се както някога на Коледа, когато нямаше търпение да дочака раздаването на подаръците.
Ала когато дрехата падна без предупреждение в краката му, Сабрина видя повече, отколкото й се искаше. Много повече.
Докато Морган вървеше гол към леглото, Сабрина се взираше в стената с такова напрежение, че я заболяха очите. Леглото изскърца под тежестта му, а доволното му ръмжене накара космите на тила й да настръхнат.
— Няма ли да си легнеш, момиче?
— Не — отговори припряно тя и затърси претекст да остане далече от това великолепно мъжко животно. — Не мога да спя там. Не и в същите чаршафи, където лежеше онази… жена.
Морган отново изръмжа.
— Тогава се разположи, където ти е удобно.
Тя рискува поглед през рамо. Морган й обърна гръб, сякаш не се интересуваше къде съпругата му ще прекара нощта, и се зави с износеното одеяло.
Сабрина остана дълго на мястото си пред огъня, надявайки се, че тихото й хълцане ще събуди нежността в душата му. Когато усети болка в коленете, тя свали палтото си, направи си постеля на пода и нави качулката под главата си. Легна по гръб и се загледа в чуждите сенки по тавана. Тъкмо се питаше дали пред вратата тичат плъхове, когато тихият глас на Морган разкъса тишината.