Без да се притеснява от измачканите си дрехи, тя пусна Пъгсли на леглото и изскочи като вихър от стаята.
Зави като фурия зад първия ъгъл и се спъна в купчина камъни. Подскачайки и разтривайки ударения си крак, продължи да тича без посока. Всяка секунда беше скъпоценна, когато на карта беше заложена добродетелта на братовчедка й. Изпочупените прозорци, избити в стената на различни разстояния, я объркваха, докато накрая разбра, че това изобщо не бяха прозорци, а дупки в стените, пробити от неприятелски оръдия.
След като мина два пъти покрай спалнята на Морган, тя най-сетне откри широко каменно стълбище, което сигурно слизаше в голямата зала, и въздъхна облекчено. Забърза надолу по стълбите и прелетя покрай красива млада жена с рокля от най-фин швейцарски муселин.
— Добро утро, мила. Трябва веднага да срешеш косата си. Леля Елизабет ще получи удар, ако разбере, че си си легнала, без да я сплетеш.
Сабрина стъпи накриво и едва не падна. Обърна се и попита невярващо:
— Енид?
Братовчедка й прескочи една паднала греда и застана пред нея. Тънките й къдрици бяха скрити под бяло копринено боне.
— Енид! Накъде си се запътила? — почти изкрещя Сабрина.
На ръката на Енид висеше голяма кошница. Сабрина си припомни, че майка й беше сложила в нея храна за из път.
— Раналд ме покани да обядваме навън. Обеща да ми покаже забележителностите. Каза ми, че ще видя неща, за чието съществуване дори не съм предполагала.
— Вярвам ти — промърмори Сабрина. — Но не рискуваш ли, като излизаш сама с него? Познаваш го едва от един ден.
— Ами! Раналд е като пухкаво мило мече. Не би сторил зло дори на муха.
— Надявах се двете с теб да…
Гърлен мъжки глас изпълни залата.
— Енид! Къде е сладката ми дебела тиквичка? Твоето космато мече е гладно и те чака!
Сабрина притисна ръка към стомаха си, който се бунтуваше все по-силно, и се зарадва, че беше забравила да закуси.
— Идвам, скъпи! — изчурулика Енид. С блестящите си очи и розовите бузи, лъскави като зрели ябълки, братовчедка й изглеждаше почти красива. Сабрина нямаше сърце да я спре. — Ще дойда при теб веднага след като се върнем — обеща Енид. — Тогава ще ти разкажа всичко за Раналд, но ти трябва да обещаеш да ми кажеш всичко за Морган.
Мога да го кажа само с две думи, рече си мрачно Сабрина.
Тя приседна на стълбата и проследи отдалечаването на Енид. Бе останала съвсем сама. Даже Енид не се нуждаеше вече от нея.
Стомахът й отново се разбунтува, този път от глад. Нямаше смисъл да седи цял ден на каменните стъпала и да се самосъжалява. Надигна се с намерение да потърси кухнята и докато вървеше, прибра косите си на тила.
След като прекоси пустата зала, тя отвори първата попаднала пред очите й врата. До ушите й достигнаха груби мъжки смехове.
— Обзалагам се, че скоро ще се насити на Камеръновата курва. Мъж като Морган няма да се задоволи с тесните й бедра.
Сабрина настръхна.
— А когато му омръзне да слуша хленченето й — подкрепи го дрезгав глас, — ще хвърли остатъците на нас. Аз съм готов да се позабавлявам с момичето, да го знаете.
— Ти си бил готов още при раждането си, Фъргъс. Но мислиш ли, че от момичето ще остане нещо, когато Морган свърши с него?
— Седрик говори верни неща. Нали знаете какво казват жените за него. Дебела глава и…
Сабрина затвори тихо вратата. Не искаше да знае какво мислят дамите за любовното изкуство на съпруга й. Следващият залп груб смях отекна като гръм в ушите й. Оптимизмът й се изпаряваше с всяка секунда. Денят й беше започнал зле и не се знаеше как ще завърши.
Тя се изправи като свещ и продължи пътя си, отказвайки да допусне в сърцето си мъчителния страх, че Морган може би наистина я мразеше достатъчно, за да я използва и после да я хвърли на глутницата зажаднели за човешка плът вълци.
Извит коридор я преведе през килера с храна до оскъдно осветена дупка, която явно служеше за кухня. Мътна слънчева светлина падаше през тесните бойници високо горе в стената. Сабрина спря колебливо в сянката, нервно сплела ръце, и огледа мръсните, леко облечени жени по масите и пейките.
Каква разлика с кухнята на Камерън! Тук никой не бързаше. Не миришеше нито на печено, нито на овесена каша. Двете печки зееха празни, пепелта беше студена и черна.
Ев не се виждаше никъде, но Сабрина веднага забеляза жената, която снощи очакваше Морган в леглото му. Алуин се беше настанила върху издраскана пейка, сякаш седеше на гърба на кон. Разбърканите руси къдрици й стигаха до хълбоците.
— Нали я видях със собствените си очи. — Алуин захапа сбръчкана зелена ябълка. — Високомерна малка мръсница. И е грозна. Лицето й е бледо като мляко, с дебели черни вежди, които приличат на голи охлюви. — Сабрина неволно прокара пръст по едната си вежда. — Стана ми жал за бедния Морган. Да прекара цялата нощ с тази жалка торба кокали!