Някой причиняваше болка на братовчедка й.
Сабрина натисна бравата, но вратата беше зарезена отвътре.
Тя заудря отчаяно с юмруци по дървото. В същия момент вътре започна ритмично скърцане, което заглуши ударите й. Последва измъчен стон, след него адски рев, от който косите й настръхнаха. Велики боже, някой не само причиняваше болка на братовчедка й, той я убиваше! И за всичко беше виновна тя, защото тя беше довела Енид в това гнездо на оси. За тези хора беше все едно, че Енид е невинна, че е от рода Белмонт. Те виждаха в нея още една Камерън, която заслужаваше мъчения.
Сабина заудря по вратата като обезумяла. Сълзите, които се стичаха по лицето й, я заслепиха. Когато гласът й прегракна от викане, тя погледна вратата, притисна кокалчетата на пръстите към устните си и вкуси кръв.
Морган. Морган беше единственият, който можеше да помогне.
Тя събра полите си и се втурна като вихър надолу по стълбата, викайки името му. Дробовете й щяха да се пръснат, но тя не спря нито за миг, докато не стигна до залата. Посрещна я облак торфен пушек и задушаващата миризма на немити мъжки тела.
Вътре миришеше още на пот и малцово уиски. Празният й стомах се сви на топка. Тя си проби път през навалицата, продължавайки да вика Морган.
Препъна се и едва не падна. Един от хората на Морган я хвана и се ухили с беззъба усмивка.
— Я виж ти, хубавицата дошла при нас! Морган го няма, може би ще се задоволиш с мен?
Гневът, който за малко бе изместен от страх, отново я завладя. Тя се изтръгна от хватката на мъжа, запуши уши за смеховете и свирканията и продължи да търси съпруга си. Повечето присъстващи в залата помислиха, че е обзета от истерия. Когато навалицата най-сетне остана зад гърба й, Сабрина изпита едновременно облекчение и страх, защото Морган не се виждаше никъде.
Ревът замлъкна и в залата се възцари коварна тишина. Сабрина усети в гърба си дузини сиви и зелени чифта очи. Алуин избра тъкмо този момент, за да се отдели от групата кискащи се жени. Заобиколи и застана точно на пътя на Сабрина.
Вирнала орловия си нос, едрата жена изгледа отвисоко съперницата си. На устните й заигра триумфална усмивка.
— И какво сега, момиче? Аз никога не съм имала проблеми да задържа Морган в леглото.
Сабрина не видя как в дъното на залата огромните, обковани с желязо врати се отвориха. Пред очите й се спусна червена пелена.
Смаяна от силата си, тя сграбчи съперницата си за корсажа и я метна към стената. Усмивката на Алуин изчезна.
Жените на Макдонъл зяпнаха слисано, когато Сабрина Камерън, една истинска дама, приближи лицето на Алуин към своето и изрече високо и ясно:
— Няма да търпя безсрамието ти, жалка уличнице! Къде, по дяволите, е съпругът ми?
Мъжки глас, в който прозвънваше смях, разкъса шокираната тишина:
— Обърни се. Съпругът ти стои точно зад теб.
Глава 11
Морган изпълваше рамката на вратата и присъствието му беше единственото живо, истинско в неестествено тихата зала. Водни капчици се стичаха по плаща му и блестяха в косата му. Около устните му играеше загадъчна усмивка. Сабрина изпита такова облекчение, че беше готова да се хвърли на шията му.
За миг Морган отново се превърна в дебелоглавото момче, каквото беше някога, и тя го усети близък и скъп. Гърлото й се сви.
Без да бърза, тя пусна уплашената Алуин, втурна се към съпруга си и улови голямата му, топла ръка. Стисна пръстите му, сякаш никога повече нямаше да ги пусне. Думите избликнаха от устата й в панически страх:
— Трябва да дойдеш с мен, Морган! Някой се опитва да убие Енид. Побързай, преди да е станало късно. — Като видя объркването и недоверието в погледа му, тя забрави гордостта си и поднесе ръката му към устните си. Макар да съзнаваше, че се унижава пред глутницата гладни вълци, които искаха да видят смъртта й, вече не можеше да спре. — Моля те, Морган. Умолявам те. Кажи, че ще й помогнеш. Аз ще направя всичко за теб. Наистина всичко.
Гъстите ресници скриха въпросителния блясък в очите му. Той отвори лекичко устните й с кокалчетата на пръстите си и проговори тихо:
— Дори най-глупавият мъж не би отхвърлил такава покана.
Стискайки до болка ръката му, Сабрина го поведе през залата към стълбището. Жадувайки да видят какво се е случило, та новата им господарка е толкова развълнувана, мъжете ги последваха. Сабрина и Морган застанаха пред затворената врата.
— Ето тук. Някой я държи затворена вътре и я измъчва. Тропах, но не ми отвориха.
Дори без да притисне ухо към вратата, Морган разбра какво ставаше вътре. Всички в коридора и на стълбата чуха ускоряващото се скърцане и стоновете. Последва шумно пъшкане, като че някой хъркаше в предсмъртна битка. Мъжете от клана се спогледаха неразбиращо. Сабрина кършеше ръце.