— Моля те, побързай! Иначе Енид ще умре!
Лицето на Морган придоби странно изражение.
— Наистина ли си сигурна…?
— Да, да, сигурна съм! — Тя го бутна към вратата. — Веднага отвори!
Морган мрачно поклати глава.
— Добре, щом толкова настояваш. Отстъпи назад.
Сабрина се притисна към отсрещната стена. Морган строши вратата още с първия ритник. Първите тихи кискания трябваше да предупредят Сабрина, но тя се втурна напред и се провря под протегнатата ръка на Морган, за да влезе в стаята.
Люлеещото се легло изведнъж спря. Но вместо Енид, както очакваше Сабрина, върху тънкия дюшек лежеше Раналд, затворил очи с блажено изражение на лицето. Върху него се беше разположила Енид и разкриваше пред жадните зрители пищно тяло и кремавобяла кожа, която бързо почервеня под възхитените мъжки погледи.
Макдонълови не проявиха никаква снизходителност.
— Е, момиче, кой кого убива? Не виждаш ли, че братовчедка ти е отгоре!
Една кама се търкулна по пода към леглото.
— Бързо вземи оръжието, Раналд, и се спасявай, преди да е станало късно!
— Според мен момчето изглежда много добре. Да се радваме, че е умряло с усмивка на уста.
Мъжете избухнаха в груб смях. Енид се отдръпна от Раналд и притисна одеялото към пламтящите си гърди. В погледа, който хвърли към братовчедка си, се четеше укор.
Когато видя, че лицето на жена му стана смъртнобледо, Морган се намръщи заплашително. Прекоси помещението с два скока и когато могъщата му сянка падна върху леглото, Енид изхленчи жално. Смехът на мъжете заглъхна в нервно кискане.
Морган сграбчи Раналд за косата и го измъкна от леглото.
— Помолих те да се грижиш за нея, глупако. Не можа ли да изтърпиш поне един ден, без да я докоснеш?
Раналд смутено разпери ръце.
— Мъж като мен не може да устоява на изкушенията, Морган. Дадох най-доброто от себе си.
Откъм вратата се обади груб глас:
— Наистина си го дал, ако виковете й не са били престорени.
Морган отвратено изкриви лице и метна Раналд обратно на леглото.
— Прости ми. — Думите на Сабрина бяха само шепот, но заглушиха грозните смехове и улучиха Морган право в сърцето. Изпълненият с болка поглед на жена му се премести от страдалческото лице на Енид към него. — Прости ми — повтори просто тя, събра полите си и се запъти към вратата.
Крехкото й достойнство явно засрами мъжете и те замлъкнаха. Когато се разделиха, за да й направят път, Морган безпомощно стисна ръце в юмруци.
Сабрина стоеше до прозореца. Нощният вятър милваше горещото й чело и отнасяше спомена за преживения позор. Не се притесняваше, че се е проявила като глупачка. Беше наясно, че Морган я смяташе за глупачка още откакто беше паднала в краката му със запретната над главата рокличка. Болката радваше от друго. Когато братовчедка й я погледна, в очите й блесна съжаление.
Даже безличната, плаха Енид беше повече жена от нея. Тя беше само военен трофей. Сабрина разтърка ръцете си, за да спре издайническото им треперене. Морган наблюдаваше жена си от вратата. Изронените камъни на прозоречната рамка я правеха да изглежда дребна и крехка пред бездънната чернота на нощта. Вятърът си играеше с кичурите, измъкнали се от плитките й. След унижение като това всяка друга жена щеше да падне с хълцане на леглото. Тогава той щеше да знае как да я утеши. А сега ръцете му висяха безпомощни.
Сабрина заговори първа и той се изненада още повече. Способността му да се придвижва безшумно беше почти толкова легендарна, колкото грамадния му ръст. Хората говореха, че бил в състояние да пререже гърлото на врага си и да се върне в Макдонъл Касъл още преди тялото му да се е строполило на земята.
Гласът й докосна сетивата му с копринени криле.
— Много съжалявам, че те поставих в неудобно положение. Прекарах ужасен ден. Не съм свикнала да не ме харесват. Всички хора, които познавам, ме обожаваха. — Тя хвърли поглед през рамо. — Всички, с изключение на теб.
Кривата й усмивка заби кама в сърцето на Морган. Макар че никога в живота си не се беше чувствал толкова засрамен, той запази непроницаемото изражение на лицето си.
Сабрина се обърна отново към отворения прозорец и продължи замислено:
— Никога не ми се е налагало да правя нещо, за да си спечеля привързаността на околните. Само се смеех и се кисках и ако това не успяваше, например пред мрачните таткови капитани, започвах да им пея някоя от духовитите песнички, на които ме беше научил Брайън, или се покатервах в скута им и ги дърпах за брадата.