Морган скръсти ръце под гърдите.
— Не бих ти препоръчат да приложиш тази тактика и на моите мъже. Особено сядането в скута.
— Вече не знам какво да мисля. — Тя прокара пръсти по изронените камъни. — Енид изглеждаше толкова… доволна. — Тя изтри праха от пръстите си и го погледна въпросително. — Ако поведението ми ти изглежда странно, причината е, че все още не съм свикнала да ме презират и да се отвращават от онова, което съм.
— Това става бързо.
Сабрина беше достатъчно умна да разбере, че той не молеше за съчувствието й. Погледите им се срещнаха, огрени от меката светлина на свещите.
Светлина на свещи. Морган изведнъж усети, че в стаята не миришеше на изгорена животинска мазнина, нито се чуваше съскане. Кандилата бяха заменени от восъчни свещи, стройни и грациозни като собственичката си. Фитилите им горяха равномерно и разпръскваха силна светлина, способна да устои и на силни дъждове.
Пламъчетата на свещите осветяваха брюкселската дантела, с която беше драпиран един обърнат куфар. Отгоре бяха наредени тайнствени флакони, пълни с ароматни есенции и средства за разкрасяване. На стената беше облегната старинната галска арфа и полираното дърво блестеше. Дървеното легло беше покрито с ленени чаршафи с цвят на слонова кост. Завивките бяха отметнати и леглото изглеждаше толкова примамливо, че гърлото на Морган се сви от копнеж. Най-прекрасното нещо на света беше да захвърли грубите шотландски одежди, да грабне Сабрина и да се пъхнат под ухаещите завивки.
На трикрако столче бяха разхвърляни пергаменти. От съдче с мастило стърчеше елегантно перо. Шах от яспис беше подреден върху малка масичка. Над камината висеше церемониалният меч на Камерънови. Морган вече знаеше какво е имало в тежките куфари и сандъци, които тази сутрин собственоръчно беше качил по стълбите — късче цивилизация.
Сабрина проследи погледа му с нарастваща нервност. Изведнъж решението й да преобрази стаята й се стори като поредната глупост на уплашено момиче, което си фантазира, че колибата, в която е попаднало, е дворец.
— Трябваше да те попитам, преди да подредя. Ако не ти харесва, аз…
Морган вдигна ръка и Сабрина загуби нишката на мисълта си, смаяна от учудването и уважението в погледа му.
Той искаше просто да мълчи и да се наслаждава. Само за няколко часа тя беше превърнала усамотеното, мрачно леговище на звяра в покои на принц. Или на принцеса. Устните му се извиха в усмивка. Сабрина явно имаше ръцете на майка си.
Усмивката му я уплаши още повече. Без да иска, тя отстъпи крачка назад.
Свежият аромат завладя сетивата на мъжа и прогони спомена за жените, които миришеха на пот и торфен пушек. Жената пред него миришеше на рози. Радостта, която изпитваше от близостта й, го уплаши. Беше готов да свали от стената церемониалния меч на Дугъл Камерън и да изпълни дивашки танц. Искаше да грабне Сабрина в обятията си и да я вдигне високо във въздуха. Искаше гладките ленени чаршафи да се смачкат под тежестта на телата им. Скри чувствата си по единствения начин, който познаваше — чрез действие.
Покашля се рязко, свъси мрачно вежди и се постара да изглежда строг.
— Доколкото си спомням, ти ми обеща нещо, за да се притека на помощ на братовчедка ти.
Ето ти на, каза си Сабрина, която отдавна съжаляваше за глупавата клетва. Сама си беше виновна — не той, а тя беше сложила охлюв в роклята си. Защо сама се беше предала във властта на мъжа си? Собствените й думи я преследваха: „Ще направя всичко за теб. Наистина всичко.“
Тя направи още една крачка назад.
— Виж, аз мисля, че нямаме причини да бързаме…
Морган прекоси стаята с големи крачки.
— Дните стават по-къси, а нощите по-дълги. По цял ден ще съм зает, защото трябва да приготвя новия ни добитък за зимуване. По залез слънце ще съм уморен, премръзнал и избухлив.
— Я виж ти — промърмори едва чуто тя.
Морган застана пред нея и впи поглед в лицето й. Сабрина успя да му се усмихне.
— Цял ден ще се разправям с лениви работници, ще слушам глупавите им подмятания и ще понасям лошото им настроение. Затова очаквам, когато се върна вечер в спалнята си, да намеря усмивка, приятни разговори и топъл огън за студените ми крака. Ще се радвам, ако ми попееш или ми покажеш ръкоделието, с което си се занимавала през деня. — Той посочи един неотворен куфар. — Този сигурно е пълен с книги.
Тя кимна, съзнавайки, че очите й са станали големи колкото супени чинии.
— Отлично — усмихна се Морган. — Тогава всяка вечер ще ми четеш по една история. А когато натрупа сняг, ще ми покажеш буквите и числата. И… и ще ме научиш да играя шах. Ще се радвам, ако не се сърдиш, когато губиш. Защото аз не понасям да губя.