Той затвори вратата зад гърба си, но веднага я отвори и Сабрина не можа да скрие триумфалната си усмивка.
— Предлагам ти сделка. Аз ще държа Алуин далече от кухнята, но ти няма да позволяваш на Енид да влиза в зеленчуковата градина. Гъбените й ястия са убийствени.
Сабрина задържа вратата, за да не я затвори отново под носа й.
— Откъде знаеш, че Енид се е опитала да те отрови?
Усмивката му стана дяволска.
— Нямах представа. Поне досега.
Морган изчезна, преди Сабрина да е проумяла, че той й бе изтръгнал признание за невинност. Не знаеше дали да му се възхищава, или да го проклина за острия ум. Облегна се на вратата, притисна буза към старото дърво и разбра, че не гладът караше сърцето и да бие с такова горещо желание.
От другата страна на вратата Морган се бореше с мъжкия си инстинкт, който го зовеше да се върне обратно в стаята и да вземе онова, което му принадлежеше. Търпението беше най-важната добродетел на истинския воин. Ала сладостта на Сабрина и омагьосващият й аромат, които го обграждаха отвсякъде, не му позволяваха да я забрави. Желанието му растеше с всеки миг. Беше готов да се закълне, че уханието й го е последвало в коридора. Той притисна плаща към носа си. Платът миришеше на рози още от момента, когато Сабрина падна в ръцете му — не от страст, а от глад.
Той смачка материята в шепа, сякаш мускулната сила беше в състояние да запази сладкия аромат. Сабрина не биваше да знае, че съпругът й я желаеше повече от всичко на света. Един Макдонъл не можеше да се унижи пред една Камерън. Тази нощ той бе постигнал само една малка победа, но тя щеше да бъде последвана от по-големи, и то скоро. За момента трябваше да се откаже от собственото удоволствие. Щеше да я ухажва и да я дразни, докато започнеше да го моли за насладата, с която само той можеше да я дари. Предстоеше му славна битка; победата щеше да му достави най-голямата радост.
Когато Сабрина най-сетне капитулираше, времето на чакането щеше да направи победата десетократно по-сладка.
На следващата сутрин Сабрина се събуди с прекрасното усещане, че някой я милва по главата.
— Мамо… — пошепна тя и се обърна по гръб.
Ала когато отвори очи, видя пред себе си кръглото лице на Енид.
Братовчедка й се усмихна и нави на пръстите си една абаносова къдрица.
— Никога не съм навивала косата си. Толкова е рядка и тънка…
Сабрина се надигна, облегна се на таблата на леглото и обхвана с ръце коленете си. В стаята се възцари напрегната тишина.
— Наистина не исках да те…
— Аз дойдох, за да ти кажа…
Погледнаха се и отново замлъкнаха.
Енид скри треперещите си ръце под чаршафа.
— Има нещо, което трябва да знаеш. Изпратиха ме в Камерън по причини, които татко не е споменал в писмото си.
— На мен ми казаха, че искат да се опознаем, преди да замина за Лондон през пролетта — излъга Сабрина, за да не нарани чувствата на братовчедка си.
Изричайки тези думи, тя се изненада колко недействителна й се стори мечтата да живее в Лондон и да бъде представена в двореца. А беше прекарала много часове да си фантазира тълпи красиви обожатели, които падаха сразени в краката й. Днес беше готова да замени цялата им придворна галантност за една-единствена усмивка на съпруга си.
Енид поклати глава.
— Имах обожател — призна плахо тя. — Филип Маркъм. Тъкмо беше завършил Кембридж. Висок. Красив. Почтен. Даже прекалено сериозен, но мама и татко бяха възхитени. Защото вече почти се бяха отказали от надеждата да ме омъжат. — Примиреното вдигане на раменете издаде мъката й. — Аз си мислех, че наистина ме харесва. Сигурно е било така, но го показа по много странен начин.
Сабрина стисна студената й ръка.
— В деня, когато помоли татко за ръката ми, той извърши нещо наистина необикновено. Изчака цялото семейство да се събере в салона, отвори една кутия, която беше донесъл, и извади от нея рокля. Зашеметяващо красива, с тясна талия и богат набор. — Енид потрепери. — После заяви пред цялото ми семейство, че ще се ожени за мен в деня, когато вляза в тази рокля.
Очите на Сабрина се напълниха със сълзи на гняв.
— Негодник! — извика тя. — Надявам се, че вуйчо Уили го е изгонил!
— В първия момент се спогледаха стъписано, но после всички скочиха и започнаха да го поздравяват. Никой не смееше да ме погледне в очите. Това беше най-ужасната вечер в живота ми. Изкарах някак си вечерята, но веднага след това избягах в стаята си.
— Надявам се, че там си му написала унищожително писмо и си му заявила какво мислиш за поведението му! Жалък тип!
— Започнах да повръщам — отговори просто Енид. — А после изядох голямо парче шоколад. В деня, когато обявиха годежа в „Газет“, изядох цялата пуйка, която готвачът беше приготвил за неделния обяд. — На устните й се появи тъжна усмивка. — Само след няколко седмици трябваше да ми ушият нови рокли, защото не влизах в нито една от старите. Камо ли пък в роклята, избрана за мен от Филип. Той се ядоса и развали годежа. — Светлите й очи потъмняха от гняв. — През тези няколко седмици научих нещо много важно. На този свят има мъже, за които е безразлично слаба ли е жената или дебела. Лакеи. Куриери. Бръснари. Светлината в очите й угасна.